Начало Новини Фотогалерии Карта на сайта За нас Членове Връзки Пишете ни  

Подбрано за Вас:

Екология: 5 материала Екология (5)
Любопитно планините: 0 материала Любопитно планините
Пирин: 6 материала Пирин (6)
Рила: 2 материала Рила (2)
Стара планина: 1 материала Стара планина (1)
Пътеписи: 24 материала Пътеписи (24)
търсене в сайта:
 
Ново:

Абонамент за в-к "Ехо"
Нова книга - географски и етимологичен речник на Пирин
Преходите на ТЕПД "Ореляк" през 2011 г.
Пътеводител за планината Беласица
ТЕПД "Ореляк" подкрепи издаването на нова книга за община Гоце Делчев

Последни коментари:

Конете на Демяница (7)
Нова книга - географски и етимологичен речник на Пирин (1)
Неделен фоторазказ от Пирин (5)
Митове и реалност за големите ски курорти в България, зимна олимпиада София 2014 , Банско и Супер Боровец (5)
Ком - Емине през лето Господне 2006-то ч. 2 (Дни 7-12) (15)
Ком - Емине 1995 г. ч. 2 (дни 11 - 24) (5)
" Голям поход " - ще го бъде ли? (7)
Пътеводител за планината Беласица (1)
Езерата на Пирин (3)
Преходите на ТЕПД "Ореляк" през 2010 г. (1)

RSS 2.0 Feeds
RSS 2.0

До връх Чала в Среден Пирин
пътепис от Пътеписи
дата: 2010-11-06 08:29:41
показвания: 2917

Николай И. Даутов

Есен е, сезон с различни лица. Понякога с дни облаците се просват върху Пирин и Родопите, захлупват Неврокопското поле, и изливат напоителните си капки върху земята. Друг път тежката мъгла ляга и завива със студения си юрган околията чак до обяд. Така бе и в събота, когато едва след 12 ч. слънцето успя да пробие. Макар и вече слаби, лъчите му накараха гражданята да се раздвижат. Топлината позволи вратите на кафенетата и баровете да се отворят. Талази лютив дим и всякакви миризми от кухни и пот заизлизаха от тях, а старо и младо окупира останалите по улици и тротоари столове и маси.

Кисненето по уличните капанчета е любимо занимание на нашенеца. Дай му да зяпа кой и с кого минава, как е облечен, с кой се е загаджил, каква кола кара, какъв телефон си е купил и т.н. – банални злободневни раздумки. Понякога уетите с кафеджийски маси тротоари ми приличат на обор, където се събира всякакъв добитък да преживя или да се чеше в оградата. Така и хората. Само дето те си чешат езиците с клюки припичайки се на слънце.

В цялата тая скука сякаш никой не забелязваше пламналите буки, които красяха склоновете на Пирин, а над тях се белееше навалелия преди дни сняг. Тази гледка не може да види всеки, въпреки че едва ли не вади очите. В случая, човек трябва да гледа с по-различни очи. Очи, които виждат най-хубавата страна на есента – каймака на този прекрасен сезон. Та така, зяпах си аз нагоре докато се разхождах из улиците, за да мине времето и очите ми да отпочинат от лъченията на компютъра – тази модерна проклетия, която ти докарва повече болести и всевъзможни проблеми, отколкото телесна и душевна полза.

В неделя сутрин се излюпих рано. Часовника се върнал с час назад през изминалата нощ, а от съботната мъгла няма и помен. Все пак откъм реката пълзи нейната заместница и се готви да погълне града. Оснежените върхове блестят ослепително, махат за поздрав и ме канят на гости.

Приготвих внимателно раницата и се запътих към автогарата, където имах уговорка с приятели планинари да размърдаме кокалите из Пирин. Всички са с приповдигнато настроение и усмихнати, за разлика от ония по заведенията – с подпухнали от нощния живот лица, които рано-рано са надули цигарите и сърбат кафе, за да се събудят. Не след дълго, натоварени в 2 таксиметрови коли, се носехме по пътя към Попови ливади, който се вие като змия по ридовете и долищата на Среден Пирин, преодолявайки допълнително появилите се дупки зейнали в резултат на течащия ремонт.

На приказки трябваше да се доберем до в. Ореляк, но личните ми очаквания бяха по-скромни. Цяла година ме мъчат контузии и вътрешно се надявах да успея да достига в. Чала, при Добро поле, където да изчакам останалите.

След като подминахме прегракнало от лай куче, което охраняваше новопоявила се край пътя за Ореляк вила, потънахме в смълчаната гора. Само нашите кикотения и подвиквания нарушаваха спокойствието на обитателите й. Бързо набрахме височина и пълнехме очите с все повече гледки, а дробовете със свеж въздух, който действа като допинг на втасалите от градските пушеци тела. Да се чуди човек накъде по-напред на погледне – Родопите, Беласица, Боздаг, Алиботуш, Сенгелска планина, Сминица, Кушиница, Богданска планина, Огражден и т.н. и т.н.

Мъглата вече бе погълнала Неврокоп. Градът сякаш се давеше в нея и кашляше тежко изпод хладната си завивка. Ние бяхме в съвсем различна ситуация. Слънцето грееше все по-силно, галеше бузите и подканяше да сваляме една след друга връхните дрехи, които пъхахме в раниците. Подминахме малко стадо коне, които лакомо хрупаха изсъхналата трева. По обяд цъфнахме на Добро поле и тутакси окупирахме скоро скованите маса и пейки. Имало е дори приспособено кошче за боклук. Някой му бе теглил шута и то нещастно се търкаляше наблизо, заедно с боклука, който е бил в него. Нашите кошчета (раници) си ги носим на гърба и това тук не ни бе нужно.

Дали от ракийката и сандвичите, дали от умора, останалите от групата, неочаквано за мен, също решиха че са дотук и оставиха изкачването на Ореляк за следващия път. Край нас без да поздравят се изнизаха позакъснели туристи, които отпрашиха по пътя към Ореляк. Ние изкачихме близкия връх Чала, позяпахме, пък дадохме назад. Без много да си даваме зор се смъкнахме на Попови ливади.

На приказки щяхме да поседнем на хижата на припек и да направим следобедна закуска, но не бе писано това да стане. Хижаря бе набримчил уредбата до дупка и околността се огласяше сръбски песни – хитове от 80-те години. Спогледахме се и без много да му мислим, под съпровода на „Шуми, шуми, яворе“ се изнесохме към по-тихо място, където опнахме софрата. Както се казва „Апетитът идва с ходенето“!

Неусетно стана 16 ч. и трябваше спешно да се изнасяме към Неврокоп. Тъй като някои ги гонеха задачи завардиха пътя за автостоп, а останалите се юрнахме по горските пътища. Доста бързичко го подкарахме, понеже часовника цъкаше, Райчо бързо се скри зад Свещник, Ушите и Муторок и стана хладно. Накрая пътеката едва личеше в тъмнината, но все пак се добрахме до асфалтираното шосе, което води за с. Делчево. Решихме, че идеята за лунен туризъм не ни е присърце в този момент и извикахме една жълта кола, която ни свали в града, където ни очакваше банята и топлите завивки.

Снимки от излета може да видите във фотогалерията До връх Чала

дата: 2010-11-06 08:29:41

Добави коментар
Иконка: смени иконка
Име:
e-mail:
e-mail адресът ви не се показва
Web-сайт:
Коментар:
КОД:
ВНИМАНИЕ!
С цел да се избегнат автоматизирани съобщения въведете в полето горе числото: 17
Туристическо, екологично и природозащитно дружество "ОРЕЛЯК", Гоце Делчев, 2004-2017

Всички права запазени. Никаква част от материалите и снимките по този сайт
не може да бъде копирана и използвана без изричното съгласие на ТЕПД "Ореляк".
За повече информация и допитвания по въпроса, се свържете с нас на адрес: oreliak@gbg.bg
e-mail: oreliak@gbg.bg