Начало Новини Фотогалерии Карта на сайта За нас Членове Връзки Пишете ни  

Подбрано за Вас:

Екология: 5 материала Екология (5)
Любопитно планините: 0 материала Любопитно планините
Пирин: 6 материала Пирин (6)
Рила: 2 материала Рила (2)
Стара планина: 1 материала Стара планина (1)
Пътеписи: 24 материала Пътеписи (24)
търсене в сайта:
 
Ново:

Абонамент за в-к "Ехо"
Нова книга - географски и етимологичен речник на Пирин
Преходите на ТЕПД "Ореляк" през 2011 г.
Пътеводител за планината Беласица
ТЕПД "Ореляк" подкрепи издаването на нова книга за община Гоце Делчев

Последни коментари:

Конете на Демяница (7)
Нова книга - географски и етимологичен речник на Пирин (1)
Неделен фоторазказ от Пирин (5)
Митове и реалност за големите ски курорти в България, зимна олимпиада София 2014 , Банско и Супер Боровец (5)
Ком - Емине през лето Господне 2006-то ч. 2 (Дни 7-12) (15)
Ком - Емине 1995 г. ч. 2 (дни 11 - 24) (5)
" Голям поход " - ще го бъде ли? (7)
Пътеводител за планината Беласица (1)
Езерата на Пирин (3)
Преходите на ТЕПД "Ореляк" през 2010 г. (1)

RSS 2.0 Feeds
RSS 2.0

Към Каменица, бегом марш!
пътепис от Пътеписи
дата: 2008-10-01 11:39:38
показвания: 3458

Николай И. Даутов

В събота рано рано отпрашихме от Неврокоп с един бус посока Сандански. До Попина лъка работата беше добре и бързичко се придвижихме, изключая завоите из Пирина в отсечката Неврокоп – Попови ливади – Горно Спанчево. Всеки човек с калпав вестибуларен апарат знае, какъв „мехлем” са за него тези виражи. В този ден аз се включих във вестибуларната група, и малко преди Катунци спирането за пиш пауза ми дойде много добре. Тъкмо се бях подаврандисал и след Сандански пак се почна. На Попина лъка обаче апарата се ококори и нагоре пътувах доволно добре. Явно лашкането на колата в отсечката Попина лъка – Туричка черква – х. „Беговица” му дойде добре, а и мерака за ходене си каза думата в позитивен план.

Идеята беше в този хубав ден да скокнем до в. Каменица и да се върнем на хижата да нанкаме, а в неделя да издраскаме до Солището и да слезем към с. Пирин, но с оглед неблагоприятните дъждовити и ветровити прогнози пътьом решихме при валеж да се приберем същия ден. Много години обикалям из Пирина, но по стечение на обстоятелствата на в. Каменица не бях стъпвал. Аз и не съм си давал зор за него де. Той си чака да му ида на гости. Ето, дойде му времето.

На хижата имаше блага за моите очи новина. След 23 годишна пауза на нея отново се кипри чисто нова табела, на която пише хижа „Беговица”. Зеленикаквото табло х. „Каменица” най-после отишло в историята. За всеки случай след едно здрасти отправих питане хижаря, ако решим довечера да останем ще има ли местенца за скромната ни група, на което той отговори утвърдително.

Метнахме раничките и уловихме маркировката в синьо и жълто по долината на р. Беговица. Малко преди Даков мост задминахме двама човека. Нагоре беше пусто и не срещнахме никой. Нагоре ходенето вървеше добре по хладното докато един от групата не му се обади нискокръвието, което наложи да се направи принудително спиране на разклона, където жълтите лентички поемат към склоновете на Бегова капа и Беговишкото езеро, популярно от 3-4 десетилетия още като Кукленско. Другите от групата отпрашиха нагоре, а аз и Катето затяпахме бавно, за да не изпускаме другаря, чието кръвно днес беше решило да прави номера.

Нагоре лошото време си показа зъбките. По Яловарника се появиха мъглици и започна да ръми неприятно. До Беговишкия превал нещата бяха без изменение. Ту ръмеше, ту спираше, вятърът охлаждаше с някои неприлични пориви загряващите от дрехите радиатори, а кръвното така и не искаше да се вдигне. В близост до малките Беговишки езера чакаха останалите пълни с мерак за катерене по камънаците на Каменица. Тук фотото също запъна и упорито отказа да снима. С тънки благословии докато сменях 1-ви, 2-ри, 3-ти чифт батерии накрая каза, че ще снима и се разбрахме.

Кръвното продължаваше да се инати, затова се разбрахме да му се даде почивка на Горното Беговишко езеро, докато останалите идем до кота 2822 м. Речено сторено! Като за начало се запътихме към страничния зъбер на Каменица наричан Каменишка кукла и не след дълго бяхме горе и зазяпахме езерцата долу в Белемето и по-далечните върхари. Дъждецът взе, че спря и ситуацията замириса на оправяне. Все пак си беше облачно и вятърът ни подухваше в гърбовете докато скачахме по камъните към баш върха – Каменица.

Горе ни чакаше изненада. Изведнъж облаците се разбутаха, Райко се показа и откри вълнуващи гледки. Ние това и чакахме де. Извадихме фотооръдията и загърмяхме във всички посоки. То таквиз гледки не са за изпускане. То не бе снимане не бе чудо, ама си заслужаваше де. При такива атмосферни условия как да се щрака с кеф човек.

След половин час „гърмежи” кандисахме и решихме да слезем към Горното Беговишко, за да починем, и да заредим стомашно-чревния тракт. Казват било хубаво това! Закретахме полекинка надолце към седлото между Каменица и безименната кота посока Яловарника. На езерото паркирахме и хапнахме доволно.

По едно време взе, че пак се заоблачи и ни подкани да се размърдаме. Писано било това да е слънцето за днес. Кръвното се пооправило докато отмаряло край гьола, но за сметна на това излязло схващане на прасеца. Все пак биваше за ходене надолу де. Спиране направихме под Беговишки превал, за да хапнем десерт – вкусни боровинки.

На разклона за Беговишкото езеро и Башмандра срещнахме семейство, което бе излязло на разходка, а по-надолу още едно. Бяха интересни тъй като бяха с раници за деца и мъниците надничаха отгоре. Симпатяги големи. Тъй като пак се опита да завали следващото спиране направихме чак на Даков мост, където се наложи да извадя големия плик, за да го напълним до ушите за късо време с гнусотии до хижата, които бяхме забелязали на качване – шишета, буркани, консерви, пластмасови чашки, кърпички, подметки, пликове от хляб, опаковки от вафли, тел и всякаква още мизерия мъдреща се край пътеката.

Почистващата дейност малко ни позабави и пак стигнахме последни на хижата, където другите ни чакаха люпейки тиквени семки до едно огнище. В крайна сметка решихме да се прибираме и Солището да оставим за следващия път.

Товарихме се на буса и беж надолу. Спиране направихме на Попина лъка за гледане на водопад и след това на езерото в Сандански, където ударихме по една биричка с картофки. По тъмно се прибрахме в Неврокоп и след един душ и ракия със салата за вечеря хоризонтирахме.

Снимки от разходката може да видите във фотогалерията До връх Каменица

дата: 2008-10-01 11:39:38

Добави коментар
Иконка: смени иконка
Име:
e-mail:
e-mail адресът ви не се показва
Web-сайт:
Коментар:
КОД:
ВНИМАНИЕ!
С цел да се избегнат автоматизирани съобщения въведете в полето горе числото: 969
Туристическо, екологично и природозащитно дружество "ОРЕЛЯК", Гоце Делчев, 2004-2017

Всички права запазени. Никаква част от материалите и снимките по този сайт
не може да бъде копирана и използвана без изричното съгласие на ТЕПД "Ореляк".
За повече информация и допитвания по въпроса, се свържете с нас на адрес: oreliak@gbg.bg
e-mail: oreliak@gbg.bg