Начало Новини Фотогалерии Карта на сайта За нас Членове Връзки Пишете ни  

Подбрано за Вас:

Екология: 5 материала Екология (5)
Любопитно планините: 0 материала Любопитно планините
Пирин: 6 материала Пирин (6)
Рила: 2 материала Рила (2)
Стара планина: 1 материала Стара планина (1)
Пътеписи: 24 материала Пътеписи (24)
търсене в сайта:
 
Ново:

Абонамент за в-к "Ехо"
Нова книга - географски и етимологичен речник на Пирин
Преходите на ТЕПД "Ореляк" през 2011 г.
Пътеводител за планината Беласица
ТЕПД "Ореляк" подкрепи издаването на нова книга за община Гоце Делчев

Последни коментари:

Конете на Демяница (7)
Нова книга - географски и етимологичен речник на Пирин (1)
Неделен фоторазказ от Пирин (5)
Митове и реалност за големите ски курорти в България, зимна олимпиада София 2014 , Банско и Супер Боровец (5)
Ком - Емине през лето Господне 2006-то ч. 2 (Дни 7-12) (15)
Ком - Емине 1995 г. ч. 2 (дни 11 - 24) (5)
" Голям поход " - ще го бъде ли? (7)
Пътеводител за планината Беласица (1)
Езерата на Пирин (3)
Преходите на ТЕПД "Ореляк" през 2010 г. (1)

RSS 2.0 Feeds
RSS 2.0

Из ниския Пирин + малко Родопи
пътепис от Пътеписи
публикувано от: nikolay, Николай
дата: 2007-11-14 17:04:44
показвания: 3402

Николай И. Даутов


Част първа – „скиори” в Южен Пирин

От известно време облаците са потиснали баири, села и паланки, та се чудех накъде да хвана. Имах разни идеи за Мелнишко и Кременско, та в събота по обяд реших да преслушам Жоро дали има мерак да разходим мощите на някъде. Хванах го да се прибира на обяд от работа. Той оказа се от разговора имал отдавнашен мерак да се качи на един от върховете на Южен Пирин – Св. Дух, известен повече като Лясковския връх. Все пак се зариби по моя акъл и „клъвна” да идем по Кременско на следващия ден – неделя.

За да не строша хатъра на Жорката за гореспоменатия връх му казах, че на него може да се иде по всяко време, та ако ще и веднага да се тръгне. Той като че ли това чакаше и каза айде. Набързо си събрах партакешите, хванах една жълта кола да не се губи време, и половин час след като говорихме паркирах в Мусомища на изходна позиция. Докато чаках Жоро се занимавах да снимам едно магаре, което стоеше до реката и доста интересно си въртеше ушите. После захапахме склона към параклиса Възнесение Господне над селото, кацнал на т.нар. Светигергийска скала. Такова търчене му ударихме, че чак се запотихме въпреки хладното и намусено време. Горе разменихме 2 думи с колеги туристи, баща с двете си деца, и продължихме към „село” Старо Ляски, от което са останали само черквата и няколко основи на зидове – някогашни къщи. Там ни посрещнаха кон и 4 крави налягали преживяйки под стари сливови дървета.

Много не се занимавахме с тях и продължихме нагоре към върха. По едно време съзряхме един ловджия надвесен на една скала с пушката, който ни помаха и даде знак да не говорим, за да не плашим дивеча. По-нагоре срещнахме още няколко броя авджии, чиято първа реакция беше: „Я скиори”! Незнайно защо гледайки ни с щеки си мислеха, че сме тръгнали да караме ски!?! Къде гледат сняг тия хора не знам. В подножието на върха седнахме да подкрепим малко, като от време на време чувахме викове и пукотевици. Един „заблуден” изстрел дори мина над нас, което никак не ми хареса. При все че ни видяха, незнайно защо гърмяха в тази посока, ама както и да е.

След 2-3 минутно лутане уцелихме пътеката, че я бях позабравил. Почти 3 години не се бях весвал към тоя връх и спомените ми явно бяха избледнели. По нея лека полека се добрахме до целта за днешния ден. Малко преди 16 ч. Стъпихме на кота 1412 м. На някои тази височина може да се стори странно малка, но при положение, че тръгнахме от 500 м н. в., се заформя една прилична денивелация. На самия връх учудващо ни посрещна стадо от 6-7 крави, които ни изгледаха стъписано и понечиха да бягат. Ние се питахме какво правят тези крави на тоя чукар, а те може би се чудеха какви са тия скиори пък сега!?

За съжаление облаците така и не понечиха да се подместят малко, за да видим красивите панорами разкриващи се от този връх. Гледките към Боздаг, Алиботуш, високия Пирин, Родопите и Рила останаха за друг път. Все пак хвърлихме по един погледа на Неврокопското поле и някои по-ниски околни върхове – Св. Елена, Исреч, Св. Костадин и планини – Родопи, Стъргач. Подкрепихме се набързо, оставихме кравите да си пасат и хукнахме надолу, понеже до смрачаване оставаха не повече от 2 часа. Хванахме друга „пътека”, борейки се на места с хвойни високи един бой и папрат – една причина да не обичам да ходя на този иначе интересен и не лош връх. Пътьом ни залая някакво ловджийско пале, което отърва боя, понеже държа прилична дистанция от една тояга. Тъкмо се мръкна, когато нахълтахме в Мусомища, откъдето аз си хванах дилижанса за Неврокоп и зачаках другия ден, за който ще стане дума във втора част.

Малко снимки от този ден може да видите във фотогалерията Лясковски връх (Св. Дух)


Част втора – „скиори” в Северен Пирин

В неделя сутринта Жоро ме взе от къщи и отпрашихме посока с. Кремен. Времето както и предния ден си бе намусено, но..., какво да се прави. Малко след 10 ч. Паркирахме пред отдавна затвореното селско училище. Жоро извади пак щеките. Стана ми смешно, че пак ще питат: „На ски ли сте тръгнали”, но той си иска човека щеки. Аз бях решил днес да не бъда "скиор".

Качихме се на площада, където цялото село се събрало пред кметството. Има балотаж и борбата е за всеки глас. За статистиката ще кажа, че разликата между кандидатите впоследствие бе 2 гласа. Там видях познати, вече пуснали бюлетината. Побъбрихме и обещахме като се върнем от „бунаря” да наминем за по ракия. В това време бяха питали Жоро дали ще ги снима за вестника и естествено дежурния и резонен въпрос: „Ски ли ще карате”?

Тръгнахме на горе по една от улиците посока Харами бунар, като още едни хора ни питаха дали ще караме ски. Отговорихме, че тези щеки не са за ски, при което ни забиха с друг въпрос: „Сигурно кънки ще карате тогава, щото няма сняг”! Както и да е. Напуснахме селцето и закатерихме по черния път към м. Блатата. Ходенето се очертаваше трудно, понеже пътят бе доста кален. С две думи, както обичам да казвам в такива ситуации – „асфалтът се е размекнал”. Нагоре откъм Кремен се зададе Жигула управлявана от тукашен майстор на волана. Много не му мислех и протегнах ръка за помощ.

Човека спря и пита за къде сме. Казах му за Харами бунар и той ни качи. Слязъл човека да гласува и айде пак нагоре – изкарахме късмет! Край пътя нагоре се строи язовир и разбрахме защо пътят е в това състояние. Жигулата мощно пореше калищата и плуваше из локвите нагоре. Бе, съветска машина! В един момент както бяхме тръгнали за Харами бунар се оказа, че 30 мин след тръгването ни сме стигнали! Ами сега?

Пуснах резервен план. Нямаше смисъл да се качваме нагоре, понеже облаците бяха здраво надвиснали, а да се връщаме по същия път през калищата и гьоловете бе абсурдно. Зацепихме по „Горния древень” посока с. Брезница. Пътьом застигнахме 2-ма човека с 4 кучета, побъбрихме малко и се разделихме. Минахме край срасналите буки, които май много не допаднаха на Жоро, де да бяха някой връх, и продължихме. Хванахме пътя край местността Панчерките и заслизахме към Горно Микево. Хубав път, с хубави панорами, само дето много ги нямаше зарад облаците. Тъкмо пътя ни омръзна, кривнахме по една партизанска пътека и слязохме в долината на Лакинската река, където паркирахме край чешмичката в м. Самоково.

Докато лапахме малкото провизии в раниците дори ни погря малко слънце, но бързо се скри. С пълни стомаси започнахме да катерим към Кремен, за да затворим днешния кръг. Излязохме да билото на рида в местността Син’то камане, където прибрах малко мостри от тези сини камъни, за да ги дам на геолог да каже от какъв зор са се оцветили така. От тук до Кремен пак ни погря малко слънце, а в селото отидохме както бяхме обещали на гости. Половин час моабет на ракийца напрайхме, научихме местните новини и тръгнахме. Тукашната дружина се похвали, че сутринта бастисали 8 прасета преди да се качим на колата. Хванахме към с. Осеново, за да огледаме скалите въпреки мрачното време. На входа на с. Филипово качихме един наквасен местен, който не можел пеш да се довлачи до площада. Там го свалихме внимателно като междувременно избегнахме удар с още един кандилосан, който се клатушкаше из мегдана. Явно привържениците на новия кмет рано рано бяха навряли муцките в джибрите.

Продължихме нагоре, Жоро уцели зверската една дупка, но колата не показа признаци на разваляне. Скалите ги одобри, но за съжаление не станаха добри фотките заради набурсученото време. На връщане мислехме да идем и до крепостта Момина кула, ама тръгна на мръкване, поради което я оставихме за друг път и се прибрахме в Неврокоп.

Та тъй завършиха тези „скиорски дни”!

Снимки от този ден има във фогалерията Из околностите на Кремен и Осеново

публикувано от: Николай
дата: 2007-11-14 17:04:44

Добави коментар
Иконка: смени иконка
Име:
e-mail:
e-mail адресът ви не се показва
Web-сайт:
Коментар:
КОД:
ВНИМАНИЕ!
С цел да се избегнат автоматизирани съобщения въведете в полето горе числото: 67
Туристическо, екологично и природозащитно дружество "ОРЕЛЯК", Гоце Делчев, 2004-2017

Всички права запазени. Никаква част от материалите и снимките по този сайт
не може да бъде копирана и използвана без изричното съгласие на ТЕПД "Ореляк".
За повече информация и допитвания по въпроса, се свържете с нас на адрес: oreliak@gbg.bg
e-mail: oreliak@gbg.bg