Начало Новини Фотогалерии Карта на сайта За нас Членове Връзки Пишете ни  

Подбрано за Вас:

Екология: 5 материала Екология (5)
Любопитно планините: 0 материала Любопитно планините
Пирин: 6 материала Пирин (6)
Рила: 2 материала Рила (2)
Стара планина: 1 материала Стара планина (1)
Пътеписи: 24 материала Пътеписи (24)
търсене в сайта:
 
Ново:

Абонамент за в-к "Ехо"
Нова книга - географски и етимологичен речник на Пирин
Преходите на ТЕПД "Ореляк" през 2011 г.
Пътеводител за планината Беласица
ТЕПД "Ореляк" подкрепи издаването на нова книга за община Гоце Делчев

Последни коментари:

Конете на Демяница (7)
Нова книга - географски и етимологичен речник на Пирин (1)
Неделен фоторазказ от Пирин (5)
Митове и реалност за големите ски курорти в България, зимна олимпиада София 2014 , Банско и Супер Боровец (5)
Ком - Емине през лето Господне 2006-то ч. 2 (Дни 7-12) (15)
Ком - Емине 1995 г. ч. 2 (дни 11 - 24) (5)
" Голям поход " - ще го бъде ли? (7)
Пътеводител за планината Беласица (1)
Езерата на Пирин (3)
Преходите на ТЕПД "Ореляк" през 2010 г. (1)

RSS 2.0 Feeds
RSS 2.0

Един езерен преход
пътепис от Пътеписи
публикувано от: nikolay, Николай
дата: 2007-08-01 10:46:39
показвания: 3756

Николай И. Даутов

Кофти работа се получи! Имах ангажимент за събота сутринта и цяла седмица се чудех как да се придвижа с обществения транспорт в късния следобед до х. Вихрен. В крайна сметка нищо не стана. С един приятел се зарекохме в неделя рано рано да хванем из Пирина. За целта си взех почивен ден (понеделник) та да стане качествено ходене.


Гергийски езера
Гергийски езера
В 5 ч. сутринта се качихме на каруцата за Банско, и в 6:20 бяхме на х-л Стражите. Виснахме пред едно кафене да чакаме Дидо и Ива, които идваха от Софията с колата за да започнат 20 дневното си хойкане по Пирин. Те дойдоха към 7 ч. и запрашихме към х. Вихрен. Там се разделихме. Дидо и Ива тръгнаха към Безбог, а ние с Динко хванахме към Муратови езера. На хижата имаше навалица тръгнала за в. Вихрен, докато по "нашата" пътека пътникопотока бе епизодичен. На Муратово ез. спряхме за закуска, упътихме едни хорица тръгнали за Влахинския превал, след което щурмувахме Бъндеришка порта. Горе оставихме раниците и отпрашихме да огледаме Гергийските езера. Панорамата беше свирепа!

Тръгнахме да слизаме през Голямо Спано поле. В долната част на циркуса срещнахме санданчани тръгнали за езерата, а после група рибари идващи от Синаница. На заслона в Малко Спано поле хапнахме и вкарахме по една кока кола за 1,50 лв. Преди да тръгнем към х. Беговица наблюдавахме 5-6 джипа, които се бореха с коловози и камъни за да стигнат заслона. Какъв е тоя зор да си трошат колите, като могат да ги оставят 200 м по-надолу на равното така и не разбрах!


Мозговишки чукар
Мозговишки чукар
Превалихме Арнаутските гробища, пресякохме Атмегданската река и цъфнахме на разклона за Чаирски ез. Понеже беше рано решихме да обходим циркуса Чаира и хванахме нагоре. Натряскахме шишетата с вода от р. Башлийца и забихме в клека. Малко преди най-ниските Чаирски ез. срещнахме хижаря на Беговица. И той излязъл на разходка. Нагоре имаше и други хора, което ме изненада. Обикновено трафикът по тази пътека е слаб. На Бъбрека под Превала спряхме да полежим и похапнем. Сплакнахме и крачолите в езерото. Изненадата бе пълна, когато купища дребна риба се нахвърли и започна да хапе. Оказа се, че това била някаква плевелна риба. Информацията ни даде човек от парковата охрана после на хижата.

Време беше да се качим и на Превала. От там се отвори нявероятна панорама към Превалски и Валявишки ез. гарнирана с Газей, Малък Полежан, Джангал и Валявишки чукар. Спукахме се от снимане. То бива бива красота, ама това беше върха на сладоледа.

Времето напредна и почнахме слизане наобратно задминавайки група от Сандански. Спряхме пак на Башлийца за водопой и хванахме към Беговица. Слизането към долината на Мозговица беше истинска мъка. Пълзящата хвойна уела пътеката и паднаха едни псувни. Изподрахме си краката! На Бански гроб усетих, че нещо обувките не са ми добре и си казах наум, че утре ще ги пъхна в раницата. 500 м преди х. Беговица работата стана ясна. Усетих болка на единия пръст. Спукана пришка (плюска, мазол). На куцукане се добрахме до "колибата". Бях решил да си опна чувала на поляната, но беше доста замърсена, имаше коли и се отказах.

Хижаря ни посрещна любезно, даде кърпи, сапунче и на всеки по баня. Като събух чипика видях каква трагедия е настъпила. На всяко ходило по 3 бр. пришки. Повече от година ходя с тези обувки и никога съм нямал проблеми. Не мога да си обясня какво стана сега. Олепих най-големите с разни медицински работи и надянах изпитаните маратонки. Хапнахме доволно кюфтенца, таратор, картофки, луканка и обърнахме по ракия със салатка, след което пожелахме приятна вечер на домакините и хоризонтирахме.


Сутринта станахме в 6:15 и се изсулихме от хижичката. Тежък ден ми предстоеше. Ортака беше добре с краката, а аз стъпах и охках. Закусихме на Даков мост и продължихме срещу течението на р. Беговица. Почивките бяха по-начесто от вчера по обясними причини. Слънцето бе срещу нас и снимките не станаха от най-добрите. На Беговишкия превал към нас се втурнаха 4 песа пазещи стадо крави пасящо из Мозговица. С малко свирукане ги успокоихме и те завъртяха опашки. Почерпих ги по една вафла, след което ни олизаха доволно добре. После чобанина ги привика и ги откара към Горното Беговишко ез.


Попово езеро
Попово езеро
Нямаше време да се пускаме към р. Мозговица и после да качваме Портата, затова кривнахме по пътеката под Каменишката кукла и излязохме дирекшън на Тевно ез. Там ни посрещна силен вятър и много не се застояхме. Само вкарахме по един сандвич, напълнихме водица и погнахме поратата между Кралев и Момини двори. Там Динко се изкатери на Кралевия да се накефи на гледката, а аз останах да чакам понеже много ме боляха краката. Откъм Момини ез. прииждаше мощна група 35-40 човека тръгнали за Тевното. Проведох и 3-4 тел разговора, след което се смъкнахме в циркуса. От там по пътечката излязохме на Попово ез. Последва снимане и ядене на бисквити. Обменихме няколко думи с плажуващи и забързахме понеже имаше риск да изтървем лифта, а с тези разранени крака никак не ми се слизаше от х. Безбог до х. Гоце Делчев пеш. Стигнахме навреме и се надънихме доволно на по една седалка. Едно слязохме на Логовето и лифта лопна кепенците.

От тук насетне нищо интересно. Жегата напъна яко. На стоп ни взеха любезни хора от Добринища, където пържеше още повече. На спирката няма грам сянка и направо баялдисахме. Стопирах бус, който ни метна до с. Места, откъдето един оклиматичен, хладен рейс ни откара в Неврокоп. Като слязохме от автобусчето и ни лъхна 40 градусовия въздух направо щеше да паднем. Друго си беше горе, ехее!!!!

публикувано от: Николай
дата: 2007-08-01 10:46:39

Добави коментар
Иконка: смени иконка
Име:
e-mail:
e-mail адресът ви не се показва
Web-сайт:
Коментар:
КОД:
ВНИМАНИЕ!
С цел да се избегнат автоматизирани съобщения въведете в полето горе числото: 834
Туристическо, екологично и природозащитно дружество "ОРЕЛЯК", Гоце Делчев, 2004-2017

Всички права запазени. Никаква част от материалите и снимките по този сайт
не може да бъде копирана и използвана без изричното съгласие на ТЕПД "Ореляк".
За повече информация и допитвания по въпроса, се свържете с нас на адрес: oreliak@gbg.bg
e-mail: oreliak@gbg.bg