Начало Новини Фотогалерии Карта на сайта За нас Членове Връзки Пишете ни  

Подбрано за Вас:

Екология: 5 материала Екология (5)
Любопитно планините: 0 материала Любопитно планините
Пирин: 6 материала Пирин (6)
Рила: 2 материала Рила (2)
Стара планина: 1 материала Стара планина (1)
Пътеписи: 24 материала Пътеписи (24)
търсене в сайта:
 
Ново:

Абонамент за в-к "Ехо"
Нова книга - географски и етимологичен речник на Пирин
Преходите на ТЕПД "Ореляк" през 2011 г.
Пътеводител за планината Беласица
ТЕПД "Ореляк" подкрепи издаването на нова книга за община Гоце Делчев

Последни коментари:

Конете на Демяница (7)
Нова книга - географски и етимологичен речник на Пирин (1)
Неделен фоторазказ от Пирин (5)
Митове и реалност за големите ски курорти в България, зимна олимпиада София 2014 , Банско и Супер Боровец (5)
Ком - Емине през лето Господне 2006-то ч. 2 (Дни 7-12) (15)
Ком - Емине 1995 г. ч. 2 (дни 11 - 24) (5)
" Голям поход " - ще го бъде ли? (7)
Пътеводител за планината Беласица (1)
Езерата на Пирин (3)
Преходите на ТЕПД "Ореляк" през 2010 г. (1)

RSS 2.0 Feeds
RSS 2.0

Внук на бежанци
пътепис от Пътеписи
публикувано от: nikolay, Николай
дата: 2006-11-16 11:11:03
показвания: 6210

Николай И. Даутов

Смрачава се, а ние пътуваме към КПП Илинден на границата България – Гърция. Автобусът се спуска по последните издънки на планината Сминица. Преди минути сме подминали село Алистратик. С Краси говорим хипотези, ако това си беше останало в България какво щеше да бъде дереджето тук. Дали Драмското поле ширнало се пред нас щеше да бъде така засято, дали Керамоти и другите симпатични крайморски села щеше да споделят участта на нашето мутренско Черноморие, дали ски курорта на Боздаг щеше да е Боровец. Ако, ако, ако!

Стигнахме обаче до нещо, за което като че ли не успяхме да се разберем. Дали е добре това, че българите наоколо се огърчват. Някак си ми намирисва на традиционното българско интернационално гледище, и склонността ни да забравяме миналото. Казваме си, ето, хората тук са добре. Какво от това дали се гърчеят, нали са по-добре сега от нас в България. Има ли значение?


Вече е тъмно. Минаваме моста на р. Драматица, отклоненията за селата Голям Севедрик и Просечен. Мисля си аз за преди малко коментираните неща и достигнах до извода, че българите са болни от тая “интернационална толерантност”, аз също. Това, АКО, е голяма дума казваше дядо ми. Ако Ботев беше с каска..., ако Левски беше с ботуши..., ако англичаните бяха окупирали България 44-та година, а не Трети украински фронт. Някой беше казал: Който не познава история си, рискува сега да повтори грешките от миналото. С тъга достигнах до извода (дано да не съм прав), че ние българите напълно се вписваме в тази мисъл. Повтаряме същите тия грешки.

Пътувайки от Керамоти за Кавала, четейки интересни неща от историята на града се натъкнахме на 2 странни изречения, които гласяха горе долу следното: “Местното население взело активно взело участие в борбата против българските комити и българската пропаганда”. Това беше единственото нещо в четивото отнасящо се до връзката на България и българите с историята на Кавала. Не знам какво си помислиха останалите за това, но лично аз останах като гръмнат. Не съм изненадан, че някой може да напише такова нещо, но това да бъде написано от ръката на българин определено ме смути. Някога са наричали такива хора с определения като “гръкомани”, “русофили”, “германофили” и прочее. Мдам, интернационализма има дълбоки корени у нас, а историческата памет я няма никаква. Боледуваме здраво!

Вече сме на 12 км от границата. Спираме в село Зърнево за кафе и вафлички от близко магазинче. Чакайки останалите седя пред автобуса и още мисля за българската пропаганда. Изведнъж от тъмното се появи възрастен дребен човечец и ме заговаря.
- Здравей.
- Здрасти.
- Откъде сте?
- Ами, от София е групата, но аз съм от Гоце Делчев.
- Ааа, от Гоце Делчев, от тука значи.
В този миг очите му светнаха. Познавам този блясък в очите на местните хора, които се радват като малки деца, когато видят българи.
- Ти от Зърнево ли си си?
- От Зърнево съм да, ей тука...

Спирам диалога, понеже минахме в дълги приказки за поминъка, визите, границата, къде сме ходили и т.н. По едно време човекът промени тонът и ми каза:
- Ти си от Гоце Делчев, ма нящо не приказваш кат там! Нящо не ти разбирам сичко, трудно ми е с някви думи.

В думите му долових упрек усещайки се, че от 2 дена говоря на почти идеален “литературен” български, понеже групата ми е такава и по инерция продължавам в същия дух с чичото от Зърнево, без да се замислям, че нашия говор (моят и зърневския) е един и същ – неврокопски български. Сви ми се душата, отново се досетих, за оная болест, за която говорих по-горе. Човекът видя, че ще тръгваме пожела хубави неща и изчезна. Аз не можах да му обясня поне за говора, за неговия упрек.

Това ме накара да напиша това странно за пътепис начало, този човек. За извинение, и дано ми прости, ще посветя двудневната обиколка между държавната граница и Бяло море на него. Пътеписът се нарича “Внук на бежанци”, тъй като ще мине през погледа на внука на бежанци, който отива в земята на предците си като турист, но още има спомени за там, въпреки че е болен от оная болест. Той е внук на всички тия хора, които са му разказали за местата, където сега минава. Някои са все още тук и се радват, когато видят българи. Затова и местата, които се описват ще бъдат казвани с българските им имена, където има такива или ще вмъквам някои тюркски, въпреки че тук турци, юруци и койнаре вече няма. Гръцки ще казвам само при липса на български. Ще видите, че няма много.:)) Започнах неслучайно от края на пътуването в Зърнево, но ще продължа хронологично.

В петък групата пристигна в Неврокоп (Гоце Делчев). Нощувката бе кратка понеже програмата е наситена и изискваше минимум туткане. През нощта бе навалял сняг на над 1000 м н в. На зазоряване нацнахме на КПП-то. Минавайки тази граница, винаги съм със смесени чуства. Проблеми общо взето нямаше изключая търсенето на някакъв печат, който незнайно кога забегнал от гръцки компютър. Загубихме време! Подминахне село Възем (Вeзмен), разклона за Белотинци и Вълково. Сетих се за миналогодишен разговор със старец бежанец от близкото с. Старчища, чиято майка починала близо до това място когато бягали. Дори не успели да я погребат като хората тък като онези с пушките били зад тях.

Пресякохме Зърнево, зърнахме малкото поленце оградено от планините Стъргач, Алиботуш, Черна гора (Църна гора), Сминица, Боздаг + възвишенията Углеш и Бабина гора. Автобусчето закатери Гюреджишкия проход (Боаза, Пряслопа), мина през малкото селце Руждене (Гюреджик) и се пусна по пътя за Драма. Показаха се част от високите заснежени върхари на Боздаг – нашата първа цел днес. След няколко километра хванахме отклонението за село Волак покрай запустени мраморни кариери, говедарници и овчарници. На превала самото селце се показа гушнато ниско долу във валога, но ние хванахме отклонението за ски центъра. Тук нещата закъсаха и плана тръгна на зле. Пътя не бе изчистен и качването с превоз до горе зависна на кантар. Няколко километра преди крайната авто спирка навяванията станаха непосилни за возилото, което се пързаляше като бобслей и се наложи да продължим пеша.


Времето бе слънчево, топло и пътьом започна масово разсъбличане. Под Момин връх излезе бръснещ ветрец, но беше поносимо, а гледките към околнината караха народа да не забелязва ледения полъх. На ски центъра преценихме ситуацията и започнахме биенето на пъртина към първия по план връх, двуглавия Карталка. Повечето се насочиха към хижата кацнала на по-високия, а 4 души отпрашихме към по-ниския, но по-красив. Макар и качването да бе кофти откъм сняг, който се пъхаше с обувките и мокреше краката ни, гледките потискаха неприятното усещане.


Гледките към дола ограден от отвесни стени спускащ се към Драмското поле бяха възхитителни. На върха прекарахме доста време в позиране и попиване на панорами. Тръгнахме към колибата на другия връх, по високия Картал, където някои се бяха натръшкали на столовете и се припичаха изморени. Заскрежената хижа е идеално наблюдателно място.


Част от групата вече беше изкачила първенеца Пророк Илия и за да не губим време хукнахме натам. На последните слизащи препоръчахме да се отбият до Малката Карталка, а ние продължихме нагоре. Изморени стъпихме на върха, където покрити в бяло се къпеха огряти от слъце вицето Вардина и още няколко върха, а под тях понижението наречено от местните хора с интересното име Нощвите. Голите мощни ридове Дебелина и Дъбърь се спущаха към полето на Драма, а на север множество обрали с пламнал бук рътлинки завършваха в коритото на р. Места принуждавайки я да криволичи между тях.


В близост се виждаха близките върхове Шилка, Клиседжик и Щудер, а в далечината светеха снежните чела на Родопите, Рила, Пирин, Алиботуш, Черна гора, Шарлия, Беласица, Сминица и Кушница. В ниското редом с малките котловинки се кътаха ниските планинки Свети Тодор, Стъргач, Чалдаг и Морунец. Нямаше много време и бързо заслизахме надолу, като пътьом се отбихме до пропастта Карлянка (Снежницата, Снежната дупка).


Въпреки, че снегът по шосето се бе постопил тук там вече изморени и мокри с нежелание ходехме към автобуса, но нямаше начин, времето напредна здраво и щеше да изтървем плановете за днес. Оставихме върховете на Боздаг зад нас. Пътьом срещнахме коли тръгнали незнайно защо нагоре. Дори бус мъкнещ на теглич каравана. Явно работата не ставаше и пътниците се щураха около него сложили вериги и разтревожени ни попитаха на развален майчин език:
- Момцета, има ли много снаг нагоре навалало?
- Има, има, малко отговорихме ние, и показвахме с ръце дебелината на снега.


Стигайки автобуса започна трескаво преобличане, а аз направих и преобуване пъхайки мокрите чипици в раницата. Потеглихме към ниското. Пътьом уточнихме с Крис точно в коя пещера трябва да ходим. Понеже той беше я записал в плана по гръцкото име на близкото село не ми беше ясно. В една от моите рекламни карти видяхме, че има написано работното време. В тази пещера преди време съм ходил с една делегация, но това е друга история. Нямаше време и влизането ни беше под въпрос. Навлизайки в Драмското поле кривнахме към село Кобалища, Раменце и Койнарете (Нови Калапот) стигайки малкия парк преди пещерата. С тичане, запъхтяни се появихме пред чичко, който се гласеше да затваря сергията (билетопродавницата). Общуването беше трудно понеже той плямпаше само на гръцки, но направи компромис и реши да ни пусне да влезем. Любезно, човекът ни раздаде брошури. Мил и благ чичо се оказа.


Човекът си вкара таралеж в гащите понеже му скъсахме нервите снимайки пещерните образувания и подземната река, което е забранено. След като сума време се е щурала под Боздаг водата излиза от тая пещера давайки началото на р. Панега. За съжаление тъмнината не ни позволи да снимаме мястото.

Доволни, че сме изпълнили плана за днес се метнахме на рейсчето и дадохме газ към морето. Вънахме се на главния път проследихме отклонението ни за утре и влязохме в Драма. Пресякохме р. Драматица и се озовахме в центъра на града. Преди години тази река условно е била граница на българския етнос на юг. Между нея и морето е имало голям буфер от турски и конярски села. В самата Драма е имало освен турци, макло гърци и българи. На юг от нея в залеза на османското прусъствие българи е имало в още няколко села, а гърци в 2 села южно от Драма и 3 села около Кавала и в самата Кавала.

Излязохме на магистралния път “Егнатиа одос” или известен в учебниците по история като Виа Егнациа и отпрашихме към делтата на р. Места, където се намира селцето Керамоти.

Пича дето държи хотелчето явно се беше притеснил, че ни няма, та като паркирахме пред зданието чак рипна до тавана от кеф, че идваме ръкомахайки. Настанихме се удобно, а вечерта кръчмувахме в близка “таверна”, където собственикът Йорго (бай Гьорги, както ко кръстих за мен си) ни предложи качествено обслужване с благи мезета и салати + почерпка от заведението узо и бутилка вода на всеки. Узото си го биваше! Пихме и винце 2-3 чишита (вида), гръцко, но нито едно не ме впечатли. Появи се и един "продукт на българската пропаганда" - албанец, който дойде при мен и започна да рецитира с патос: "Жив е той, жив е, там на Балкана лежи и пъшка...", като в края на куплета извика "Патриот"! Стихотворението научил от човек от Пловдив, който бачка тук. Той дойде на нашата маса и ни правеше компания.


Сутринта домакините ни бяха спретнали малка закуска и понеже времето напъваше здраво, трябваше да тръгваме. Откраднахме 20-на минути да поразгледаме плажа и няколко улички от Керамоти гарнирано с гледка към остров Тасос. Приятно място, чисто, с ниски хотелчета, палми, портокали и маслини по улиците.


Тръгнахме към Кавала и по пътя се запознахме с историята на града. Тук бая случки са станали стана ясно от четивото, където се мъдреха и ония 2 изречения за “българската пропаганда” – няма да се впускам в подробности. В Кавала ударихме час и половина разходка.

Народа с бясна скорост хукна към крепостта. Дори продавачка на сергия (българка) ни окачестви като алпийска група, недоволна от това, че не се спряхме да рагледаме дрънкулките дето продаваше. Ами според мен без да иска позна. Крепостта бе обсадена и превзета бързо, срещу 1 евро на човек. Кулата, където се ветрееше парцалив гръцки байрак остана единствено недостъпна поради факта, че тесния коридор стигащ до нея бе запушен с найлони, дървени летви и други боклуци. Всички други кули, кулички, долапи и зидарии бяха пометени, преходени и старателно претърсени от "българските алпийци".


От това място гледките към града и околнината са чудесни. Гледаш, гледаш и не можеш да се наситиш. Полезрението ми попадна върху аквадукта, за който обмислихме с Камен пъклен план да превземем. Докато останалите отидоха да гледат стария град и къщата на известния кавалски албанец Мехмед Али, двамата тръгнахме към интересната зидария да видим дали случайно още не тече вода горе по нея. Мустакат чичко ни упъти с ръкомахания на къде да хванем и тръгнахме надолу измежду сокаците.

Пътвият ни опит бе неуспешен! Византийците здраво бяха укрепили единия подстъп към аквадукта с мрежи и строителни отпадъци. Отказахме се и решихме да се пробваме от другия край. Долу някаква жена реши, че нещо ще ни обяснява за султана на Египет (Мехмет Али) и крепостта, но така и не разбрахме нищо от това, което ни каза. Странна жена! По едно време си помислих, че нещо й има. Дано да не съм прав. На другия край на виадукта имаше издигнато скеле, по което си мислехме да се изкатерим, но се отказахме. През порутено здание се добрахме до стените на “Първа гимназия Кавала”, откъдето започваше аквадукта. Мястото бе доста неугледно, буренясало и служи да задоволяване на естествени нужди на местното население ако съдим по органичните останки и фосили. Изкатерихме се най после на пустия му аквадукт преодолявайки успешно загражденията от бодлива тел и решетки. Гледката от доре си заслужаваше! Вода не течеше.


На слизане, както и преди това ни направи присъствието на десетки котки припичащи се на улиците, колите и стълбищата на къщите. Явно тук котките са на почит. Обиколихме част от крайбрежните улици и за повече време нямаше. Айде на автобуса и пак на път. Впечатленията ми от Кавала са добри. Такива бяха и при предното ми идване. Градът е красив и си заслужава човек да утрепе 1-2 дена да разглежда. Видях 2 сергии с картофи от Зърнево, което потвърди информацията, че те наистина са на почит в Гърция.

Минахме по снощния път по светло и спряхме на останките от античното селище Филипи. Аз лично не съм впечатлен от него. Ще оставя на другите, които посветиха повече да гледат останките да говорят за тукашните камънаци, за Филип II, Аполон, Горгона, жриците и разни други елементи които някога са се навъртали по тия места. Разглеждането бе 1 час, след което поехме към Алистратик.


На пътя между Доксат и Драма много красиви седяха насреща Боздаг и Кушница огрени от слънцето. Хванахме пътя за Сяр и покрай нивя засети главно с памук заизкачвахме склоновете на Сминица. В селото понеже не бяхме ходили се чудехме къде е разклона за пещерата. Първом подминахме отклонението за селата Скрижово и Криводол (Егридере) и тъкмо да спрем да питаме ей я насреща табелата. Паркирахме пред красива градина при входа на пещерата и закупихме групов билет.

В пещерата влязохме ние и 4-5 гърци. Много красива пещера, но водачката се задоволи да казва какво виждаме с 4-5 думи на английски последвани от 3-4 минутна пледоария на гръцки и крясъци “No more fotos”. Tъпа ситуация се получи! Ходим и слушаме обяснения на гръцки. Пещерата е оборудвана с камери и високоговорители от които пак се чуха крясъци да не снимаме. Е, спряхме да снимаме понеже сме в неизгодна ситуация под земята. Те хората са прави, ама пък дали сме длъжни да дадем по 10 кинта за да слушаме речи на гръцки. Казаха да си четем от брошурите. То 3 изречения бързо се изчитат. Ето и един кадър от откраднатите вътре.


Излизайки, се насочихме към каньона на р. Драматица. Мястото е красиво и влечатляющо! Аз лично не слязох до долу понеже ме домързя и се задоволих с гледки от високо. Има някаква прилика с нашия Русенски Лом и каньона му.


Насреща се кипреше планината Кушница – широко коментиран обект за качване догодина. Живи, здрави и това ще стане!


На връщане пресичайки жп линията се натъкнах на 2 жени и двама мъже, които заговорих. Доста са позабравили българския, но още поназнайват. Еданата жена отказа да говори само – борбата с пропагандата си е казала думата. Я да проверим знанията им по география!? Питам аз чичовците:
- Това е Сминица планина нали?
- Аха, Сминица е да.
- А това Кушница ли е?
- Да, да, ма сега груго име има.
- Знам знам, казвам им.

След това и викам, че моята баба е от Егридере, а ония скокнаха! А, ма тва близо тук и сочат посоката. Близо я, викам им аз подкефен. Питаха ме как се казва, можело да я познават, но са много младички те да знаят моята баба. Тя много отдавна е избягала в България. Интересното бе, че за моята баба се поинтересува лелката, която не искаше да обели дума български.

- Ми ти сега каде зивеес, ме пита чичото?
- В Неврокоп, казвам аз.
- Аааа, в Неврокоп, да да. Там има гърци нали?
- Не, няма гърци. Имало е владика грък преди егзархията.
- А, има гърци, има, казва той.
- Не, няма, казвам аз.
- Яс, са ми казвали, че има, чеше се той.
- Неврокоп е на гръцки, сига на бъльгарски как е?
- Сега е Гоце Делчев.
- Гонсе Делцев?
- Нееее, Гоце Делчев.
- Аха, кой тоя Госе Нтелчев?
- Той е апостол!
- Аааа, апостол, аха аха.

В тоя момент се чудя кой е правил пропаганда!? Тия пичове не си поплюват. Понеже от дядо ми знам, че гръкоманина е по-опасен от самия грък катурнах разговора в друга насока, тък като може да се поспори Неврокоп дали е гръцко. В интерес на истината в момента има гърци в Неврокоп - комунисти избягали от тамошния режим през 45-та година (малко са), а скоро гледам се започна приток на такива, които правят тук цехчета и фабрики.

Поговорихме за околните местности, за живота тук, но много не казаха и го отпраха в лъжи. Казах им довиждане, здрависахме се по братски, но не се прегърнахме или потупахме по рамо, както обикновено сторвам с братята отатък границата. На тръгване се запали небето и облаците по него. Заслужаваше си снимането.


Започна да се смрачава и тръгнахме към границата. Щеше да навестим един магазин, но той се оказа затворен и отпрашихме посока Зърнево, където спряхме за малко и разговарях с човека описан в началото на разказа, както и с един младеж от село Копривлен, който работи тук.

На митницата никакви ядове нямаше и минахме бързо. В българска територия бе отворена бутилка вино послучай успешното ходене. Извади се и ракийка. Тук моето пътешествие свърши. Разделих се с групата на едно кръстовище в Неврокоп и се прибрах, а останалите продължиха са София.

Това е края на бежанския разказ. Надявам се, че не е бил отегчителен. Много снимки от пътуването може да видите във фотогалериите
Боздаг, Мааръта при Раменце
и
Керамоти, Кавала, Филипи, пещерата при с. Алистратик и каньона на р. Драматица

публикувано от: Николай
дата: 2006-11-16 11:11:03

Коментари

#1
mislesht
2006-11-16 13:32:08

Ама хубаво пишеш! Прииска ми се да отида!


#2
dido
2006-12-07 16:43:57

Добра статия наистина!Направо ме върна в спомените преди 2, 3 години когато кръстосахме Пирин с мойне другари Разлог-Мелник.Спомних си, че и аз писах пътепис.Пътеписът е хубаво нещо, особено подкрепен със снимки.Чудесни снимки са направени.Самият сайт е жесток и хвала на такива инициативи!
Спорт, Туризъм,Риболов и особено Туризъм...
Поздрави на всички алпийски групи!

Добави коментар
Иконка: смени иконка
Име:
e-mail:
e-mail адресът ви не се показва
Web-сайт:
Коментар:
КОД:
ВНИМАНИЕ!
С цел да се избегнат автоматизирани съобщения въведете в полето горе числото: 431
Туристическо, екологично и природозащитно дружество "ОРЕЛЯК", Гоце Делчев, 2004-2017

Всички права запазени. Никаква част от материалите и снимките по този сайт
не може да бъде копирана и използвана без изричното съгласие на ТЕПД "Ореляк".
За повече информация и допитвания по въпроса, се свържете с нас на адрес: oreliak@gbg.bg
e-mail: oreliak@gbg.bg