Начало Новини Фотогалерии Карта на сайта За нас Членове Връзки Пишете ни  

Подбрано за Вас:

Екология: 5 материала Екология (5)
Любопитно планините: 0 материала Любопитно планините
Пирин: 6 материала Пирин (6)
Рила: 2 материала Рила (2)
Стара планина: 1 материала Стара планина (1)
Пътеписи: 24 материала Пътеписи (24)
търсене в сайта:
 
Ново:

Абонамент за в-к "Ехо"
Нова книга - географски и етимологичен речник на Пирин
Преходите на ТЕПД "Ореляк" през 2011 г.
Пътеводител за планината Беласица
ТЕПД "Ореляк" подкрепи издаването на нова книга за община Гоце Делчев

Последни коментари:

Конете на Демяница (7)
Нова книга - географски и етимологичен речник на Пирин (1)
Неделен фоторазказ от Пирин (5)
Митове и реалност за големите ски курорти в България, зимна олимпиада София 2014 , Банско и Супер Боровец (5)
Ком - Емине през лето Господне 2006-то ч. 2 (Дни 7-12) (15)
Ком - Емине 1995 г. ч. 2 (дни 11 - 24) (5)
" Голям поход " - ще го бъде ли? (7)
Пътеводител за планината Беласица (1)
Езерата на Пирин (3)
Преходите на ТЕПД "Ореляк" през 2010 г. (1)

RSS 2.0 Feeds
RSS 2.0

Август. Отпуск. Пирин.
пътепис от Пътеписи
публикувано от: nikolay, Николай
дата: 2006-08-23 15:23:55
показвания: 3006

Николай И. Даутов

Видях се най-после 1 седмица в летен отпуск и както си му реда навестих любимата Пирин планина. Мнoго народ имаше желание да дойде, но всеки нещо или ден му се не угаждаше или се чудеше нещо. Накрая останахме 2-ма човека, аз и К.

Сборният пункт беше м. Предел. Там виснах по обяд и зачаках останалата половина от групата. Докато траеше чакането направих едно хапване, после лаф моабет с 2 групи идващи от х. Яворов и един местен човечец, с който си поговорихме за Даутов връх и други местни проблеми. По едно време се появи и друга група чакащи та чакахме заедно. И техния и моя човек дойдоха по едно също време та заедно горе долу запъплихме по познатата пътека за х. Яворов.


Ето какво са завещали "туристите" на брега на Даутовото езеро!:(((
Ето какво са завещали "туристите" на брега на Даутовото езеро!:(((
На седловината преди пускането към Конарнико се разделихме. Те към хижата, а ние към Даутово езеро. Както се вижда от снимковия материал наполовина беше пресъхнало, но си бе все така красиво изключая престоялата вече години там купчина консервни кутии аранжирани наскоро с чифт скъсани сандали и калъф от палатка. За пореден път се убеждавам, че маркировките са вредно нещо за Пирин и “туристите” у нас категорично преобладават над туристите обичащи планината и в частност Пирин.

На езерото както се подобава похапнахме, подремнахме и се запътихме към седлото между Даутов и Каменички връх. Там аз пак полегнах на моравата, а К. скокна до Даутов връх понеже не го бил качвал досега. От там отпрашихме посока връх Албутин. Лек инцидент стана на “Албутинското конче”, където раницата на К. най-нахално реши да посети циркуса Невързум и се юрна надолу. Висях като прани гащи докато чакам аверина да слезе и да се качи отново с багажа горе, но по едно време се наложи и аз да посляза въпреки обзелия ме мързел и да повлача тежката раница по ската.:))


Поглед към мраморното било на Северен Пирин
Поглед към мраморното било на Северен Пирин
На Суходолския превал нормално за сезона имаше бая навалица идваща откъм х. Вихрен. За разнообразие се смъкнахме към долината на Влахина река, като почивахме стабилно за да озаптим пустата денивелация, която ни дърпаше надолу. Красиви гледки има там! Понеже времето яко напредна хукнахме по течението на реката посока м. Пещерата. Натъкнахме се на кошара, през която директно минаваше пътеката. Пазещите я 5-6 кучета рипнаха към нас мислейки, че сме дошли за овча мръвка та се наложи да свирна за да се покажат собствениците да ги озаптят. Хорицата се показаха навреме и до инциденти не се стигна. По тъмно бяхме на Пещерата. От там на челници слязохме до м. Върбите.

Бях се настроил за приятно спане в легло, но не би! Легло се намери, но на туристическата база се вихреха кючеци и алармата беше прекалено голяма. Както и да е в 1 след полунощ къде да търсим поляна за спане в тоя урбанизиран район, а и след 12 ч ходене нямахме и желание вече за търсене. Подремнахме долу горе, а на другата сутрин хванахме към Разколския рид посока х. Синаница. Пътя в началото е добре, но после пътеката, ако може да се каже че има такава, беше малък ад. Слънцето пържеше безмилостно, а мухите и щръклиците хапеха болезнено, наклона също здрав.


На билото на рида Разкола
На билото на рида Разкола
Докато стигнем билото на рида се озъбихме отвсякъде. Там се облажихме с качествени гледки към главното било, Синаница, Гергийца и пр. Тук се оказа боровинково място и похапнахме стабилно от тоси благочестив плод. Явно мецан не беше ги надушил все още да ги опапка. По информация от местни хорица тук се навъртали мечоци. През клека отцепихме към хижа Синаница. Накефихме се на Малкото Синанишко езеро (това име не е много правилно) и се включихме в стандартната магистрала за хижата. Там се настанило цяло село. Хижата пълна от мазето до покрива с народ, палатките отвън също, а народа снове като в кошер.

Настанихме се до палатката на 2-ма младежи (момче и момиче) та си пбъбрихме до късна доба приятелски и беше гот. Аз опънах чувала, а К. Си се мушна в палатката, която мъкнеше. Доста време зяпах звездите и неусетно съм заспал. Това си беше качествено спане!


Поглед към Муратов връх и темето на Вихрен
Поглед към Муратов връх и темето на Вихрен
На сутринта снимки, хапване, моабет с хижарите и газ към Синанишка порта. Народа вече се бе изнесъл и пъплеше посока Вихрен, Спано поле, Тевното Белеметско езеро или Беговица. На река Сърчалийца се разделихме с новите си приятели от предната вечер и отпукахме напук на трафика към Попина лъка през Душевадника. Тоя Душевадник ни изяде душите 1 час, но след това бързо паркирахме в една сянка на брега на Малка Сърчалийца, където блажено поядохме и попихме студена вода.

Надолу беше жежко, но гората притъпяваше жегата. Срещнах приятел от парковата охрана, с който гаврътнахме по 1-2 бирички в едно сенчесто капанче. Разделихме се по живо по здраво и двамцата с К. отидохме да видим какво е дереджето на х. Сандански. Той ако има желание да разправя. Аз хижи не коментирам! Обадиха ми се авери от Неврокопъ, които били на път към Сандански, някъде около Катунци, и идвали да ме приберат за да не “издивея” в планината.:))

К. остана да нанка на хижата, а аз тръгнах към Сандански, откъдето се носеше гореща мараня. Хич не ми се отиваше в тая жега там, но отпуската свърши! Стоп нямаше голям избор понеже трафика беше ориентиран в посока Попина лъка. Спряха едни пияни пичове, които имаха желание да ме качат, но аз ги излъгах, че съм до ВЕЦ Попина лъка и ме оставиха. Такива кандилосани като ги видях де да знам в кое дере ще ме метнат. Малко след ВЕЦ-а любезен шофьор, който беше тръгнал до града да попълни запасите от водка ме метна до Сандански. Там ме чакаха вече моите хора и по тъмно финиширах пред родната стреха в Неврокоп.

Вечрта на хлад в една караванка полюбихме по една бира и казах довиждане на Пирин до следващия път. Сега си го гледам както всеки ден от долу и пак си се радвам, че ми е близко и скоро пак ще го навестя.

Повече снимки от прехода можете да видите във фотогалерията Август. Отпуск. Пирин

публикувано от: Николай
дата: 2006-08-23 15:23:55

Добави коментар
Иконка: смени иконка
Име:
e-mail:
e-mail адресът ви не се показва
Web-сайт:
Коментар:
КОД:
ВНИМАНИЕ!
С цел да се избегнат автоматизирани съобщения въведете в полето горе числото: 704
Туристическо, екологично и природозащитно дружество "ОРЕЛЯК", Гоце Делчев, 2004-2017

Всички права запазени. Никаква част от материалите и снимките по този сайт
не може да бъде копирана и използвана без изричното съгласие на ТЕПД "Ореляк".
За повече информация и допитвания по въпроса, се свържете с нас на адрес: oreliak@gbg.bg
e-mail: oreliak@gbg.bg