Начало Новини Фотогалерии Карта на сайта За нас Членове Връзки Пишете ни  

Подбрано за Вас:

Екология: 5 материала Екология (5)
Любопитно планините: 0 материала Любопитно планините
Пирин: 6 материала Пирин (6)
Рила: 2 материала Рила (2)
Стара планина: 1 материала Стара планина (1)
Пътеписи: 24 материала Пътеписи (24)
търсене в сайта:
 
Ново:

Абонамент за в-к "Ехо"
Нова книга - географски и етимологичен речник на Пирин
Преходите на ТЕПД "Ореляк" през 2011 г.
Пътеводител за планината Беласица
ТЕПД "Ореляк" подкрепи издаването на нова книга за община Гоце Делчев

Последни коментари:

Конете на Демяница (7)
Нова книга - географски и етимологичен речник на Пирин (1)
Неделен фоторазказ от Пирин (5)
Митове и реалност за големите ски курорти в България, зимна олимпиада София 2014 , Банско и Супер Боровец (5)
Ком - Емине през лето Господне 2006-то ч. 2 (Дни 7-12) (15)
Ком - Емине 1995 г. ч. 2 (дни 11 - 24) (5)
" Голям поход " - ще го бъде ли? (7)
Пътеводител за планината Беласица (1)
Езерата на Пирин (3)
Преходите на ТЕПД "Ореляк" през 2010 г. (1)

RSS 2.0 Feeds
RSS 2.0

Среден Пирин през есента
пътепис от Пътеписи
публикувано от: nikolay, Николай
дата: 2005-10-26 12:25:20
показвания: 3365

Николай И. Даутов

Циганското лято тия дни е в стихията си. Естествено трябва това да се използва максимално и пиейки си мастиката вечерта решихме да не отлагаме и да не се разтакаваме низ кафенетата през почивните дни. Дилемата беше къде да разтъпчем – Родопите, Среден или Южен Пирин. След кратко умуване решихме да се пробваме в Среден Пирин.

Неврокопската утрин беше леко хладна, дупката (котловината) се напълнила със студ и част от групата се опаковала порядъчно. Един човек отпадна за съжаление, че цяла нощ дежурел и нямал сили за ходене. Жалко! Привикахме 2 жълти коли с надпис “TAXI” и малко преди 10 ч. кацнахме на Папаз чаир. Част от групата слязохме зашаматени от возилата понеже водачите на МПС-тата бяха вдъхновени от F1 и ни обърнаха вътрешностите из завоите.

Тука температурите бяха високи както и предполагах, за разлика от дупката долу. След кратко разсъбличане захапахме баира. Времето се е утрепало за ходене! Спретнатата група от 5 човека е надъхана за баируване и хуква подкефена. Пробвахме нова маркирана просека, но нещо освен чанч за дроба се оказа че нищо не спестява от това, което беше преди и се заричаме попвече да не я ползваме.

След 15 мин. кривнахме по пътеката следяща “Сарп дере” и се мушнахме в букака. Когато излязохме над гората излезе ветрец и охладихме радиаторите. Ударихме по глътка ракийца за кураж и запълзяхме към “Добро поле”. Тука ни посрещна ров, тръби, кабели и един фургон. Почнали са поредната акция по омаскаряване на пейзажа. Щяли да правят вятърни централи до вр. Чала. Удари ни слънцето и мързела си каза думата. Зарязахме баира тръгнахме към вр. Ореляк по черния път.


Мъгла над долината на Струма
Мъгла над долината на Струма
Видимостта към долината на Места постепенно се подобряваше, но струмското корито беше запушено здраво. Само оградните планини стърчаха над ниските облаци, което естествено беше документирано. На седловинката между Ореляк и Малък Ореляк (това име е неофициално) ни посрещна мощен вятър, но пък гледката към Северен Пирин бе така потресаваща, че направо се размазахме от кеф при вида на Каменишкото било, Бойков вр., Хамбарташ, Демнирчал, Кадиев рид и Полежан. Малки трътлести облачета се разхождаха между върхарите, като само един беше стационирал върху Каменица като калпак и не искаше да се мръдне. Да не навлизам в словоизлеяния! Качихме се на Ореляк, където разменихме няколко думи с един от дежурните на кулата и поядохме сандвичи, вафли и едно кило плодове. Някакво куче се влачеше след нас още от Папаз чаир, но беше страхливо и реши, че ще ни изпрати само до тук и зацепи в неизвестна посока.

Подсякохме Малкия Ореляк и гонени от вятъра поддтичвахме през пълзящата хвойна за да хванем стандартната пътека. Скоро се надвесихме над резервата Ореляк, който ни предложи интересна есенна цветова гама. Дизайнера Пирин ни предложи пълна колекция дрехи от сезонната си колекция, която ни поддикна да упражним фотомайсторлъка. Заслизахме полека и след около 30 мин. се озовахме в подножието на вр. Сеното, където направихме плахи опити за заснемане запад-северозападната стена на Ореляк, която е прекалено красива, но Райко (слънцето) ни блестеше в обективите и не стана кой знае какво. Може да видите снимкте по въпроса!


Чемерикова (Чюмурук) поляна
Чемерикова (Чюмурук) поляна
Нагазихме в гората газейки по изпадалата шума и се спряхме на “Мравуняк поляна”, където за кой ли път се радвахме на мравешкото село, което е дало името на полянката. На следващата “Чюмурук поляна” отново красиви панорами към Северен Пирин и хайде отново в гората. На Аскерски колиби отбелязахме, че всички нишани указващи отклонението за х. Малина са изчезнали. Тука маркировка не е подновявана с години, което е чудесно. По-добре да я няма! Кокото по-малко маркировка, толкова по-малко боклуци. Снимахме интересни гъби настанили се върху изпопадалите дървеса и в дървесния гнилуч и шума открихме стара табела с полуличащ надпис “х. Папзчаир...ч.” Тая работа не може така да остане. Организирахме “акция” по спасяването й, като я зачистихме от почвата, завихме я във встници и хоп в раницата. Когато има време ще я “реставрирам” и догодина ще я сложим пак на същото място.


Тази гледка се разкрива пред нас "благодарение" на отсечените скоро дървета.
Тази гледка се разкрива пред нас "благодарение" на отсечените скоро дървета.
На Суватя попихме вода, хапнахме пак и изоставихме главното било. Хванахме пътеката за с. Лъжница през местността “Кукуле” в очакване на красивите Ореляшки букови картини. След 15 - 20 мин пътеката изчезна! Лятото фирми издълбали горски път на нейно място и режат безогледно току на границатана резервата и не си поплюват. Сви ми се корема и освен купчината благословии по адрес на резачите нищо друго не можахме да кажем. Единствената радост останала ни в момнта бяха тези гледки към високия Пирин на северозапад и красивата гора на резервата на юг. По надписите на отрязаните трупи видяхме цифри 105 (това е диаметъра на ствола) и се замислихме, колко ли години са били нужни да достигнат тази възраст.

Докато почивахме на малка полянка по-надолу се чуха пукотевици и кучешки лай. Корнишките ловджии бяха тръгнали да отстрелват живини из гората и ние заслизахме в другата посока, че да не ни отстрелят нас. Разбиха ни се колената по стръмнотията докато стигнем равния път водещ към селото ма какво да се прави. Един местен бе подложен на разпит за сечта и имената на околните местности, но е дълго за разказване и ще го спестя. Преди Лъжница един чопбанин тъпанар реши да гледа сеир и пусна кучето си по нас. Аз другия път ще нося едно пособие обаче и жална му зълва тогава. В селото нищо интересно. Автобуса беше тръгнал преди 20 мин. и се наложи да търсим алтернативни возила. Един екс кмет предложи услуги и ни метна в личния си бус и в приказки за селото, хората, възродителния процес и прочие неща благополучно акостирахме в Неврокопъ. Благодарихме на човека, платихме му масрафа и след уговорки за вечерното масуване се пръснахме по къщята. Ами това е финала!

Повече снимки от прехода можете да видите във фотогалерията Есен в Среден Пирин

публикувано от: Николай
дата: 2005-10-26 12:25:20

Добави коментар
Иконка: смени иконка
Име:
e-mail:
e-mail адресът ви не се показва
Web-сайт:
Коментар:
КОД:
ВНИМАНИЕ!
С цел да се избегнат автоматизирани съобщения въведете в полето горе числото: 858
Туристическо, екологично и природозащитно дружество "ОРЕЛЯК", Гоце Делчев, 2004-2017

Всички права запазени. Никаква част от материалите и снимките по този сайт
не може да бъде копирана и използвана без изричното съгласие на ТЕПД "Ореляк".
За повече информация и допитвания по въпроса, се свържете с нас на адрес: oreliak@gbg.bg
e-mail: oreliak@gbg.bg