Начало Новини Фотогалерии Карта на сайта За нас Членове Връзки Пишете ни  

Подбрано за Вас:

Екология: 5 материала Екология (5)
Любопитно планините: 0 материала Любопитно планините
Пирин: 6 материала Пирин (6)
Рила: 2 материала Рила (2)
Стара планина: 1 материала Стара планина (1)
Пътеписи: 24 материала Пътеписи (24)
търсене в сайта:
 
Ново:

Абонамент за в-к "Ехо"
Нова книга - географски и етимологичен речник на Пирин
Преходите на ТЕПД "Ореляк" през 2011 г.
Пътеводител за планината Беласица
ТЕПД "Ореляк" подкрепи издаването на нова книга за община Гоце Делчев

Последни коментари:

Конете на Демяница (7)
Нова книга - географски и етимологичен речник на Пирин (1)
Неделен фоторазказ от Пирин (5)
Митове и реалност за големите ски курорти в България, зимна олимпиада София 2014 , Банско и Супер Боровец (5)
Ком - Емине през лето Господне 2006-то ч. 2 (Дни 7-12) (15)
Ком - Емине 1995 г. ч. 2 (дни 11 - 24) (5)
" Голям поход " - ще го бъде ли? (7)
Пътеводител за планината Беласица (1)
Езерата на Пирин (3)
Преходите на ТЕПД "Ореляк" през 2010 г. (1)

RSS 2.0 Feeds
RSS 2.0

Имената на Пирин
мнение от Любопитно планините > Пирин
публикувано от: nikolay, Николай
дата: 2005-09-19 15:46:03
показвания: 10937

Николай Даутов

Въпреки приетите норми отнасящи се до наименованията, които повеляват в литературата и картите да се отбелязват така, както местното население ги нарича, в края на 80-те години на XX в. се прибягна до опит за масово преименуване на обекти в планините. Особено засегнати в този процес се оказаха планините Пирин и Рила. С лека ръка тръгна да се затрива едно богатство на планината, а именно нейната история. Имената в Пирин и Рила са свързани с предания и легенди, които са живата история на тези планини. Натрапените названия показаха вече своята безжизненост, като почти 20 години, а някои и повече от 60, не се възприеха от местното население и любителите на планината.

В призив към запазване на едно от съкровищата на Пирин си позволих да направя един макар и непълен списък на топонимите, като срещу тях фигурира “новото” (като повод за преименуването е използван т.нар. "Възродителния процес") име. Макар и нищожна, част от предложените названия се приеха от някои туристи. Този факт не бива да бъде пречка за естествения ход и ще бъде редно двете да бъдат използвани съвместно, докато времето покаже, кое ще се наложи.

Списъкът е предназначен най-вече за хората тепърва докосващи се до Пирин и жадни да го опознаят и вникнат в значението на наименованията и преданията свързани с тях. За хората, които не се интересуват от вникване в историята на имената също ще бъде полезно да прегледат списъка, понеже не са малко случаите, когато хора се загубват в Пирин поради незнание и доверяващи се на някои карти, където фигурират само новите имена. Едва ли ще имате късмет да срещнете турист, а още по-малко местен човек, който ще ви упъти, ако го попитате как да стигнете до Сини връх или до връх Разцепник, така че дори и тези имена да ви харесват на пръв прочит, потърсете истинските им такива в списъка.

Име на обект ”Ново” име Описание
АЗМАЦИТЕ Мочурите Местност, югоизточно от вр. Голена
АЙКУЛАК Мече ухо Местност, северозападно от вр. Кельо
АЛБУТИН Бутин Връх, 2688 м.н.в западно от вр. Разложки Суходол
АРНАУТ ДЕРЕ Тремощница Река извираща южно от в. Синаница
АРНАУТСКИ ГРОБИЩА Старите гробища Рид, южно от местн. Атмегдан в посока Попина лъка
АСКЕРСКИ КОЛИБИ Войнишки колиби Местност, северно от вр. Сеното
АТМЕГДАН Конска поляна Местност южно от вр. Башлийски чукар
АТМЕГДАНСКА РЕКА (МАЛКА БАШЛИЙЦА) Конска река Десен приток на р. Башлийца
АСАНИЧКА РЕКА Калугерова река Река извираща югозападно от вр. Хлевен
БАШЛИЙЦА Главница Начален приток на р. Санданска Бистрица
БАШЛИЙСКИ ЦИРКУС Главнишки циркус Циркус, югозападно от Типиците
БАШЛИЙСКИ ЕЗЕРА Главнишки езера Група езера в Башлийския циркус
БАШЛИЙСКИ ЧУКАР Главнишки чукар Връх, 2700 м., югозападно от вр. Бъндеришки чукар
БАШЛИЙСКА ПОРТА Главнишка порта Седловина между върховете Бъндеришки чуки
БАШЛИЙСКИ РИД Главнишки рид Рид разделящ Башлийския и Чаирския циркус
БАШМАНДРА Мандрище Циркус, южно от вр. Яловарника
БАШМАНДРА Мандрище Местн. южно от от вр. Човеко
БЕГОВА КАПА Банова капа Връх, северозападно от вр. Зъбът
БЕГОВИШКИ РИД Кози рид Рид разделящ долините на реките Мозговица и Беговица
БЕГОВИЦА Козя река Река, ляв приток на р. Башлийца
БЕГОВИЦА Каменица Хижа в поречието на р. Беговица
БЕГОВИШКИ ЦИРКУС Кози циркус Циркус, в долината на р. Беговица
БЕГОВИШКИ ПРЕВАЛ Кози превал Седловина, западно от зъбера Каменишка кукла
БЕГОВИ (-ШКИ) ЕЗЕРА Кози езера Група езера, разположени в Беговишкия циркус
БЕГЛИКА Параклиса Местност на юг от вр. Свети Петър
БЕЛЕМЕТО Езерник Циркус, в който са разположени Белеметските езера
ГАЗЕЙ Войводски връх Връх, 2761 м.н.в. разположен северозападно от гребена Обидимски ушици
МАЛЪК ГАЗЕЙ Малък Войводски връх Скала, 2450 м.н.в. разположена североизточно от вр. Газей
ГАЗЕЙСКИ РИД Войводски рид Рид, отделящ се на североизток от гребена Обидимски ушици
ГАЗЕЙСКА ВОДА Стражишка река Приток на р. Демяница
ГАЗЕЙСКИ ЕЗЕРА Стражишки езера Група езера в Газейския циркус
ГАЗЕЙСКИ ЦИРКУС Стражишки циркус Циркус, разположен в долината на р. Газейска
ГЪРЛОТО ЧАРК Гърлица Местност, северозападно от местността Бетоловото
ДАУТОВ ВРЪХ Гърбец Връх, 2598 м.н.в. между Каменишки вр. и вр. Малка Джинджирица
ДАУТОВО ЕЗЕРО Сълзица Езеро на юг от Даутов вр.
ДЕМИРКАПИЯ Желязна врата Седловина между вр. Джано и вр. Демиркапийски чуки
ДЕМИРКАПИЙСКИ ЦИРКУС Железнишки циркус Циркус, източно от вр. Каменица
ДЕМИРКАПИЙСКИ ЧУКИ Железнишки върхове Два върха, 2648 и 2645 м.н.в., югоизточно от вр. Кралев двор
ДЕМИРКАПИЙСКА ДОЛИНА Железнишка долина Долина по поречието на Демиркапийска (Трета река)
ДЕМИРКАПИЙСКА (ТРЕТА) РЕКА Железнишка река Река, начален приток на р. Пиринска Бистрица
ДЕМИРКАПИЙСКИ ЕЗЕРА (ВЛАШКИ ЕЗЕРА) Железнишки езера Група от две езера в циркуса Демиркапия
ДЕМИРХАН (ДЕМИРАН) Железни станец, Железник Местност на юг от местн. Четал чучур
ДЕМИРЧАЛ Железник Връх, 2673 м.н.в., северно от вр. Хлевен
ДЖАМИЯТА Капището Местност, югозападно от вр. Муторок
ДЖАНО Орловец Връх, 2668 м.н.в., северно от вр. Ченгелчал (Кадиев рид)
ДЖАНГАЛ (МОМИНИ ДВОРИ) Самодивски връх Връх, 2730 м.н.в., западно от Попово езеро
ДЖАНГАЛСКА ПОРТА (ПОРТАТА) Самодивски превал Седловина между вр. Джангал (Момини двори) и гребена Обидимски ушици
ДЖАНГАЛИЦА Остречки рид Рид, свързващ върховете Джано и Сиврия (Джангал).
ДРАШАН ДЕРЕ Безводица Река, десен приток на р. Места
ЗМИЯ Змийски дол Река, десен приток на р. Каменица
КАБАТА Вихренски преслап Седловина между вр. Вихрен и Овинати връх
КАБАТА Вихренско стъпало Циркус, в южното подножие на вр. Вихрен
КАДИЕВ РИД Брезнишки рид Рид, разделящ Каменишкия и Брезнишкия циркуси
КАДИЕВА ЛИВАДА Брезнишка ливада Местност по долината на р. Костенска западно от местността Фърлявище
КАРАБУРУН (БУРУНА, ОБИДИМСКИ БУРУН) Обидимски връх Връх, при местн. Трите гроба
КАЙМАКЧАЛ Изворец Връх, 2763 м.н.в., западно от вр. Десилица
КАМЕНИЧКО ДЕРЕ Каменишки дол Река, десен приток на р. Невързумско дере
КАРАНТИЯТА Болчуците Местност, на юг от гр. Банско
КАРАОРМАН Черна гора Местност, югозападно от Бойков връх
КЕЛТЕПЕ Плешивец Връх, 1551 м.н.в. източно от местн. Млаки в Южен Пирин
КЕЛЬО Голи връх Връх, 2484 м.н.в., между вр. Коцов гроб и седловината Солището
КЕЛЬОВА МАНДРА Старата мандра Местност в долината на р. Кельова (Крайната р.)
КЪРКЕЛОВОТО Икришки улици Местност, северно от х. Бъндерица
КЪРКЪМСКИ ЧАЛ Стрижица Връх, 2410 м.н.в., източно от вр. Тодорин
КЪРКЪМСКИ ЕЗЕРА Стрижишки езера Група езера, източно от вр. Тодорин
КЪРКЪМА Стрижишки циркус Циркус, източно от вр. Тодорин
КЪРКЪМСКА ВОДА Стрижишка река Река, ляв приток на р. Демяница
КЬОШКА Изток Извор, югозападно от гр. Разлог
МИНКОВ ЧАРК Минковото Местност, югоизточно от х. "Предел"
МУРАТОВ ВРЪХ Гранитен Връх, 2669 м.н.в., югозападно от Овинати връх
МУРАТОВИ (ОВИНАТИ) ЕЗЕРА Хвойнати езера Група езера, югоизточно от Муратов връх
МУРАТОВО (ОВИНАТО) ЕЗЕРО Хвойнато езеро Езеро, източно от Муратов връх
НЕВЪРЗУМСКО ДЕРЕ Невързумска река Река, отводняваща Невързумския циркус
ПИЛЯФА Трапезица Връх, западно от вр. Елен
ПЛАНКА Плана Местност, югоизточно от с. Кремен
ПРЕВАЛА Винарска порта Седловина южно от вр. Превалски чукар
РОЖЕНСКО ДЕРЕ Роженски дол Река, ляв приток на Мелнишка река
СИПЛИВИЦА Черновръшка река Ляв приток на р. Пиринска Бистрица
СЕГМЕНТЕПЕ Муров връх Връх, 2440 м.н.в., северно от Плешки връх
СИВРИЯ (ДЖАНГАЛ) Острец Връх, 2593 м.н.в., северно от вр. Джано
СИНАНИЦА (РАЗЦЕПЕНИЯ ВРЪХ) Сини връх, Разцепник Връх, 2516 м.н.в. на едноименния рид
СИНАНИЦА х. Сини връх Хижа, разположена на брега на Синанишкото езеро
СИНАНИШКА ПОРТА Синивръшка порта, Разцепнишка порта Седловина разположена между върховете Георгийца и Синаница
СИНАНИШКА РЕКА Синивръшка река, Разцепнишка река Ляв приток на Влахинска река
СИНАНИШКО ЕЗЕРО Синивръшко езеро, Рзцепнишко езеро Езеро в северното подножие на вр. Синаница
СКЛАВСКО ДЕРЕ Склавска река Минава през с. Склаве
СУВАТЯ Водопоя Седловина, югоизточно от вр. Мурата
СЪРЧАЛИЙЦА Спанополска река Начален приток на р. Санданска Бистрица
ТАУШАН Заешки рид Рид, разклонение на Каменишкия рид от Стефанов връх
ТУЗЛАТА Солището Местност, северно от вр. Карабурун
ХАНА Нишата Пещера, северозападно от х. "Бъндерица"
ХАРАМИБУНАР Хайдушки кладенец Местност, северно от местн. Щрекова скала
ХАРАМИЙСКА ПОЛЯНА Хайдушка поляна Местност, югоизточно от местн. Тодорова орница
ХАРАМИЙСКАТА ДУПКА Хайдушка дупка Пещера близо до с. Добротино
ХАРАМИЙСКО ХОРИЩЕ Хайдушко хорище Връх, югоизточно от Стефанов връх
ХАРАМИЙСКОТО КЛАДЕНЧЕ Хайдушко кладенче Извор в местността Предел
ЧАИРСКИ ЦИРКУС (ЧАИРА) Полените Разположен между ридовете Башлийски и Мозговишки
ЧАИРСКА РЕКА Поленица Ляв приток на р. Башлийца
ЧАИРСКИ ЕЗЕРА Поленски езера Група езера в циркуса Чаира
ЧАЛА Бели рид Връх, 1965 м.н.в., югоизточно от вр. Ореляк
ЧАЛА Пасището Местност, югоизточно от Долното Брезнишко езеро
ЧАРКА (Банския чарк, Кадевия чарк) Брезнишкото Местност, западно от с. Брезница
ЧЕТАЛ ЧУЧУР Двата чучура Връх, югоизточно от Стефанов връх
ЧАТЪРЛЪКА Козарево скривалище Местност, северозападно от х. "Мочарата"
ЧЕНГЕЛЧАЛ (КАДИЕВ РИД) Кривец Връх, 2709 м.н.в., южно от вр. Джано
ШЕЙТАН ЧАИР Самодивска поляна Местност, югозападно от вр. Острец
ЯНУЗОВ РИД Корнишки рид Рид, разделящ Брезнишкия и Корнишкия циркуси

публикувано от: Николай
дата: 2005-09-19 15:46:03

Коментари

#1
Константин Коцев
2005-09-19 22:51:24
www.topomaps.info

Здравей, какви са наблюденията ти за Амбарташ/Хлевен, не се ли използва и сега Амбарташ?


#2
Фродо
2005-10-26 16:55:46

Поправете ме ако бъркам, но май има и други имена, известни от песента "Ой, красив си Ирин-Пирин"
Мангър тепе - настоящ Полежан
Папаз гьол - Попово езеро
"...
Ще отида на Папаз гьол/
под Мангър, Мангър тепе/
Ще се кача на Джангала/
..."


#3
Николай
2005-10-27 10:33:53

Здравей Фродо,

Точно така е, но идеята на материала е да поддикне към преосмисляне и "поправяне" на нескопосано и набързо скалъпените "нови" имена. Това е причината Ел тепе - Вихрен и Мангър тепе - Полежан да не присъстват в списъка. Това са имена, които са се приели и наложили сред местното население и туристите.


#4
Ангел
2007-07-02 21:35:38

Абе имам едно питане - гледам тука на картата на Пирин връх с име Смирненски (над Демиркапийска порта) Има ли си "невъзродено" име той?


#5
Атанас
2008-03-24 13:56:04

В ПОМОЩ НА ФРОДО
Въпросът с това наименование (Смирненски) е свързан с инициативата на работничиското туристическо дружество в един завод - "Смирненски". По онова време 70-те - 80-те години на ХХ век "повелята на Партията" беше за масов туризъм и куцо, кьораво и сакато се изкарваше чрез градски, селски, ученически, студентски и работнически дружества в планината...
Та това работническо дружество решава да постави на върха един метален стълб и паметна плоча. Този стълб стърчеше дълги години на върха. Не знам стои ли сега.
Качването на самия връх става по лошо маркирана пътечка - с каменни пирамидки, ако все още ги има... Но не става от Демиркапия, а от Дясна Кралевдворска порта. От Демиркапия трябва да слезеш до Митрово и Аргирово езеро и над едното от тях (мисля, че Митрово) се хваща пътеката. Другата възможност е от Демиркапия да хванеш по хоризонтала в дясно, но камъните са малко нестабилни. Така се излиза под Дясна Кралевдворска и там има едни скалички, където могат да се закътат раниците за времето на самото изкачване... Ориентир при изкачването може да бъде една скала (или както един местен ми го обясни "джандарче"), което се вижда почти през цялото време, защото самият връх се вижда чак след излизането над "джандарчето"...
Приятно изкачване!


#6
dido
2008-08-21 15:10:23
-

Уточнение на коментара на Атанас -->

По спомен според Г. Георгиев името Смирненски е дадено през 30-те години на ХХ век. Железният макет е сложен на върха през 60-те години.

В момента желязото го няма, изрязано е ниско. Забелязва се само бетонния постамент и малко ръждив винкел в него.


#7
Николай
2008-12-25 11:00:35

м. Джамията все още я означават по картите като "Срутената джамия". Това име "Капището" е вероятно някакво временно прекръстване /от 1942 г./ но е нелепо.


#8
Николай - авторът
2008-12-25 12:33:02

Тя си е срутена, но местността си се казва Джамията, а не срутената, падналата и т.н. Капището не е от 1942 г, а доста по-скоро - края на 80-те, преди малко повече от 20 г.


#9
Пламен
2009-01-07 15:36:57

Ояснете ми като местен човек откъде идва названието на Солището над хижа Беговица и непосредствено преди Куклите.


#10
Николай
2009-01-07 16:22:42

Солището се казва така, защото мястото е било кърмило, т.е. слагали са сол, за да ближе добитъка, та от там излязло името на местнотта.


#11
Румен Сребранов
2009-05-21 12:02:12

Николай, явно не си от Санданско, защото този твой материал има грешки в географско отношение, от друга страна имаш явно непознаване на лингвистични факти. Моля те, да се свържеш с мен, защото има доста неща, които не знам откъде ти са източниците ти, но са леко смущаващи.


#12
tourist
2010-05-10 00:59:37

някой може ли да ми каже къде мога да намеря карта на Пирин от 1942 година

Добави коментар
Иконка: смени иконка
Име:
e-mail:
e-mail адресът ви не се показва
Web-сайт:
Коментар:
КОД:
ВНИМАНИЕ!
С цел да се избегнат автоматизирани съобщения въведете в полето горе числото: 847
Туристическо, екологично и природозащитно дружество "ОРЕЛЯК", Гоце Делчев, 2004-2017

Всички права запазени. Никаква част от материалите и снимките по този сайт
не може да бъде копирана и използвана без изричното съгласие на ТЕПД "Ореляк".
За повече информация и допитвания по въпроса, се свържете с нас на адрес: oreliak@gbg.bg
e-mail: oreliak@gbg.bg