Начало Новини Фотогалерии Карта на сайта За нас Членове Връзки Пишете ни  

Подбрано за Вас:

Екология: 5 материала Екология (5)
Любопитно планините: 0 материала Любопитно планините
Пирин: 6 материала Пирин (6)
Рила: 2 материала Рила (2)
Стара планина: 1 материала Стара планина (1)
Пътеписи: 24 материала Пътеписи (24)
търсене в сайта:
 
Ново:

Абонамент за в-к "Ехо"
Нова книга - географски и етимологичен речник на Пирин
Преходите на ТЕПД "Ореляк" през 2011 г.
Пътеводител за планината Беласица
ТЕПД "Ореляк" подкрепи издаването на нова книга за община Гоце Делчев

Последни коментари:

Конете на Демяница (7)
Нова книга - географски и етимологичен речник на Пирин (1)
Неделен фоторазказ от Пирин (5)
Митове и реалност за големите ски курорти в България, зимна олимпиада София 2014 , Банско и Супер Боровец (5)
Ком - Емине през лето Господне 2006-то ч. 2 (Дни 7-12) (15)
Ком - Емине 1995 г. ч. 2 (дни 11 - 24) (5)
" Голям поход " - ще го бъде ли? (7)
Пътеводител за планината Беласица (1)
Езерата на Пирин (3)
Преходите на ТЕПД "Ореляк" през 2010 г. (1)

RSS 2.0 Feeds
RSS 2.0

По Мусаленското било
пътепис от Пътеписи
публикувано от: nikolay, Николай
дата: 2005-08-24 12:26:10
показвания: 4277

Николай И. Даутов

След цяла година баене и умуване, най-после му дойде времето да разтъпчем из Рила. Е, нещата не станаха толкова бързо, колкото ни се иска, но в крайна сметка не загубихме мераците си за ходене там. По разни причини месец и кусур не можахме да обърнем кораба в рилски води и се щурахме из Пирин и Родопите. Щурането си беше много приятно, не си мислете, че не обичаме тези планини, даже напротив, само дето ни глождеше една мисъл: “бе тая Рила нещо ни се изплъзва бре, какво става”?

Сериозен проблем, откакто е наченал август е калпавото време. Така е и тази седмица. До последно се чудим какво да направим, вариантите са 5-6! Дали да е за два дни или за един. Двудневните варианти отпаднаха, понеже съботните прогнози са за валежи - впоследствие се оказа, че там, където ще ходим в събота е припръскало за 5 минути само. Все едно, да не се оливам с излишни разсъждения и дразнещи читающите подробности.

Тръгнахме по тъмно и търкаляйки се по родните пътища 200 километра стигнахме до Боровец, или както казват зевзеците, Пампоровец. Дядовците го зоват и Чам кория! Отдавна не съм идвал тук. Като гледам, много не се е променило на добре. Навалица, строежи, табели заплашващи паркиращите, въобще стряскащи и подтискащи отвсякъде природолюбителя картинки. Някой ми беше казал, че лифта до Ястребец струвал 3 лв. Може и така да е било, ама 1985 г.! Отрязаха ни главите по 5,50 лв. и око не им мигна даже. Са пръв път ползвам въпросното кабинково съоръжение. Беше ми криво още за цената, а и самите кабинки са доста дървени. Последно съм се возил на Симеоновския кабинков лифт, който по спомени е с доста по-хубави кабини. Единствено гледките си заслужават! Балкана, Средна гора и планините от Завало-Планската и Руйско-Верилската редици са скрити в облаци. Виж Рила свети отвсякъде. Това повишава настроението, усещаме как вече изскачаме от смотаната кабина и почваме да гълтаме като навидели рилски въздух и да пълним очите с красоти.


Слизаме най после! Главата ми вибрира от половинчасовото дрънчене на разкантарената кабина. Особено там, където макарата минава през стълбовете беше нетърпимо за ушните ми миди. Погледа ми изпълзя по долината на реката идваща от Мусаленския циркус и бързо изчисти кънтенията от лифта. Погледа ми се избистрии, повдигнах вежди и доволно потрих ръце. Ще падне добро ходене си мисля, кеф! Напече слънцето и преди тръгване направихме едно разсъбличане. До х. Мусала, по-точно подобията на хижи, скука ми се видя и дръпнах по-яка крачка. Многото хектари клек нещо не ми се понравиха и с изключение на едни дремещи коне нищо интересно. Върволица от хора (на групи и поединично), остатъци от разни съоръжения, просеки идващи от Маркуджиците в клека, който придобил поради тях форма на правоъгълници.


Едно от Мусаленски езера
Едно от Мусаленски езера
На “хижата” изчаках останалите 15 човека от групата, които ме репликираха за крачката, но какво да види човек на тая магистрала от лифта на хижата!? Просто изходих по-бързичко нерадостната част от маршрута. Глътка Неврокопска ракия за отскок и закатерихме по камънака посока Ледено езеро. Тук пейзажа се освежи. Красиви езера, малко клек, а и част от навалицата остана да си масува на хижата. До заслона срещнахме какви ли не екземпляри, като най-интересен ми беше чичко, който буташе и носеше едно колело. Разправя ми запален колоездач бил, което си личеше, а и бил “Отличник на БТС” – това ми прозвуча като “Ударник на УКВ завода в Гоце Делчев”, ама кой, за каквото си му е! Оплака се, че тази “титла” му позволявала да спи безплатно в хижите на БТС и сега се гневеше, че не му давали пустите му частници. По този повод си казах на акъла: То сега и в хижа на БТС няма да ти дадат да нанкаш безплатно. Веднага ми изплува случка от една хижа в Пирин, където въпреки упоритото навиране в очите на хижаря на тефтерчето (книжката) със зелени марки вътре удостоверяващи членството ми във въпросната организация отказа да ми намали нощувката с 50 стинки както се полага. Човека ми каза, че го е през оная работа, че хижата била на БТС, той си искал 5-те лева и толкоз!

Нещо се отплеснах май! Та, изтириличкахме се до заслона, мязащ отдалече на агуптянска пирамида, както викаше една баба дето си хротувахме веднъж, и стана голямото разкъсване на групата, че по баира не всички са с еднакви сили. Половината група затяпа към Мусала, другата част не беше дошла, а имаше и хора, които инвестираха в “барчето” на заслона. Аз лично го бойкотирах, понеже въпросния заслон доста загрозява пейзажа там, което хич не ми хареса, въпреки че, без да си кривя душата е добре поддържан и полезен за планинския бизнес. Аз се повъртях малко и стигнах бързо до кардинално решение. Един човек се матрахалцаше на връх Иречек и аз реших да отида и аз да се поматрахалцам там. Речено сторено! Метнах раницата, зарязах тълпата, която се точеше по “магистралата” към връх Мусала и запъплих към седлото между Иречек и Малка Мусала. Таз и Зомбайо после ми се поразсърдиха защо не съм им казал и те да дойдат, ама... Нищо де, ще ми простят “греха”. Почти бях вече на седлото, когато видях човека от Иречек, който скачаше като коза по ръба към Малка Мусала. Погледнах надолу към заслона и гледам Йори там стигнал вече (той се движеше последен). Бързо се справих с Иречек, като си оставих багажа на седлото. Много ми хареса тоя връх!


Студения чал
Студения чал
Докато зяпах гледки и се разхождах горе, гледам разни мъгли почнаха да извират откъм Марични ез. Снимах гьоловете, Алеко, Мусалите, Дено, а най ми хареса малко езерце сгушило се в пазвите на Студения чал. Много му се зарадвах как си мигаше там всред тревите покрили склоновете на рида. Някой ако му знае името да ми го каже, моля. Не ми се тръгваше от това спокойствие, но път ме чака дето се вика! Върнах се на седлото, взех раницата и потърсих човека в посока Малка Мусала, но го нямаше. Бре, гледам тоя ръб и не виждам откъде да мина. М с’я, к’о ша прайм? Загледах едно подобие на пътечка, която подсича и си викам оттук ще да е! Тръгнах по нея, имаше няколко каменни пирамидки, но те бързо изчезнаха. По едно време взех да губя височина и си мисля, сега в Маричините гьолове ли съм тръгнал бе!? “Пътечката” свърши и като първия ахмак отцепих по азимут нагоре да не губя още време. След 5 минути бях на върха. Последваха редовните снимки, но доста по-малко, че мъглите скриваха всичко едно по едно. Откъм Мусала някакви хора викаха нещо, та после разбрах на мен викали. Хванах пътеката към връх “Машалла”, както обичам аз да наричам Мусала и тук пак зор видях. Бях чел за някакви “Триони” преди време, но не знаех, че в момента минавам по тях. Понеже предния ден си закупих едни щеки, които тествах в момента ми стана и по-трудно. От тях полза няма особена там та леко се ожлямбих докато мина 2-3 по-тежки участъка. Падна едно йо-йо не ти е работа. Преди година получих травма на левия “колянов вал” и гледам да го пазя та ми стана криво, че в момента нищо не мога да направя за него.


Групата на връх Мусала
Групата на връх Мусала
Тъкмо излизам от последното зъбче на ръба и гледам приятна изненада! Част от “Пловдивската завера в дир.бг” окупирала върха и жулят бира заедно с “Неврокопския синод”. Много се зарадвах да ги видя! Щракнахме си по едно кадро за спомен, полафихме к’во що по Филибето и Неврокопска епархия и обменихме информация. Отново се озовах в тарапаната народ хукнала към тоя връх. Много калабалък, много чудо бе там. Деца, чичовци, китайци, всичко имаше. Редят се на опашка на пирамидата да се снимат, ужас! Разделихме се с пловдивчани с пожелания за успех и прочие неща, които се пожелават на групата и кой на където е тръгнал – те към “Пампоровец”, ние към х. Грънчар.

Тук започнаха някои неприятности. Йори му лошо стана (не щя да удари една люта гроздова за ляк, едни мъгли се появиха, но какво да се прави. Тука малко хронологично ще я подкарам, за да сменя стила!

- Малък Близнак: Не предполагах, че такова върло слизане ще падне! Направо ми се разбиха вътрешностите. А пък после едно ми ти качване. Пфу!
- Голям Близнак: Мъглата много се сгъсти. Усетих напрежение в коляното. Седнахме да съберем групата и се подкрепихме с локум и вафли. Нахлузих наколенки, за да не ми се разтропат ремъците в колената и му ударих една глътка ракия, за да не ми стане “лошо” и на мен. Пристигна Йори с болки в корема и люти закани по мой адрес, как аджеба ги измислям тия откачени маршрути. Пи някакъв чай който временно го подаврандиса. Снимахме се с мъглата. Останах накрая за да окуражавам изоставащите, като тръгнах 4-5 минути след тях.
- Маришки чал: Когато видях групата след като тръгнах те вече го подсичаха. Аз забавих темпото за да щадя краката. Кривнах по зелената маркировка да кача върха и след това се върнах на пътеката. Бяха отишли напред! Снимах Ропалишките езера (по-точно това, което се виждаше от тях) и се зарадвах, че гледам откъде тръгва Места. Преди това видях откъде тръгва и Марица де! Към Бели Искър нищо не се виждаше.
- Юрушки чал: Тъкмо започнах да го качвам заваля! Извадих качулката и продължих. След 3-4 минути дъжда спря. Застигнах Йори. Не беше добре и му идваше да ме изгони. Кривнах до котата на чала и се зазяпах в Песоклива вапа. Върха много ми хареса, един такъв мощен и внушителен, но нямах сили за него. Трябваше да се щадя. Стигнах пак Йори. Започнахме да разсъждаваме за коремобола му. Загледах малко езерце към долината на Бели Искър. Няма го на картата. Някой знае ли му името? Тия карти много смотани, си казах и пак застигнах Йори. Най-после кандиса да удари от лечебната ми ракия. Това е добре! Зарадвах се!


Връх Песоклива вапа
Връх Песоклива вапа
Тук пак започвам да разказвам както си му е редът. Небето се отвори отчасти и грейна слънце. Снимах Песоклива вапа за спомен и застигнахме групата. По нанадолнището на Йори му дойде ищах за живот. Ракията му подейства и удари още един гълток. Не пропуснах да го смъмря за тъпата бира дето я пи на Мусала и му разбълника още толкова вътрешностите. Показа се и язовира (част от него) и почти целия връх Суха вапа. Снимахме се и нагазихме между клековете. Бързо стигнахме пътя минаващ през седловината “Долни куки” или както е по-популярна “Джанка”. Аз джанки не видях и не можах да си дам обяснение за името. Не че куките ги разбрах. Рила не ги разбирам имената хич. Нали съм си пиринско чедо!

На седловината се събрахме сите заедно, поздравихме се за доброто ходене и заслизахме към Грънчар. Тъкмо стигнахме хижата и мъглата пак се сгъсти. Езерото зорлен се виждаше. Полафихме с хижарите (разказаха интересни истории, които ще опиша някой ден), похапнахме, пихме по една студена вода, част от групата дръпнаха и едно шише винце и потеглихме. Голямото Грънчарско езеро беше буренясало да отбележа. Такива растения съм виждал и на Рибното Василашко миналата година. По пътя нищо интересно освен боровинките и няколко красиви мури. Иначе широк път – голямо хоро може да се завърти там. И пак много клек! На “Нехтеница” ни чакаше возилото. Много му се зарадва групата! Явно силиците ги напуснаха всички. Имаше и група мангали (евро роми или както се вика на български цигани), които друсаха кючеци около една “Лада”. На тия хора все им се играе.

Ами това е! За последно да отбележа, че в Якоруда Места беше здраво отнесла пътя, на което само цъкахме и съжалихме за градините на хората. Дано скоро да го оправят. Малко тъжен завършек, но на тоя свят не всичко е радости. Сбогувахме се с Рила и си пожелахме до скоро. Пак ще дойдем и следващия път дано да бъде по-приветлива и без мъгли. Край!

Повече снимки от прехода можете да видите във фотогалерията По Мусаленското било

публикувано от: Николай
дата: 2005-08-24 12:26:10

Добави коментар
Иконка: смени иконка
Име:
e-mail:
e-mail адресът ви не се показва
Web-сайт:
Коментар:
КОД:
ВНИМАНИЕ!
С цел да се избегнат автоматизирани съобщения въведете в полето горе числото: 589
Туристическо, екологично и природозащитно дружество "ОРЕЛЯК", Гоце Делчев, 2004-2017

Всички права запазени. Никаква част от материалите и снимките по този сайт
не може да бъде копирана и използвана без изричното съгласие на ТЕПД "Ореляк".
За повече информация и допитвания по въпроса, се свържете с нас на адрес: oreliak@gbg.bg
e-mail: oreliak@gbg.bg