Начало Новини Фотогалерии Карта на сайта За нас Членове Връзки Пишете ни  

Подбрано за Вас:

Екология: 5 материала Екология (5)
Любопитно планините: 0 материала Любопитно планините
Пирин: 6 материала Пирин (6)
Рила: 2 материала Рила (2)
Стара планина: 1 материала Стара планина (1)
Пътеписи: 24 материала Пътеписи (24)
търсене в сайта:
 
Ново:

Абонамент за в-к "Ехо"
Нова книга - географски и етимологичен речник на Пирин
Преходите на ТЕПД "Ореляк" през 2011 г.
Пътеводител за планината Беласица
ТЕПД "Ореляк" подкрепи издаването на нова книга за община Гоце Делчев

Последни коментари:

Конете на Демяница (7)
Нова книга - географски и етимологичен речник на Пирин (1)
Неделен фоторазказ от Пирин (5)
Митове и реалност за големите ски курорти в България, зимна олимпиада София 2014 , Банско и Супер Боровец (5)
Ком - Емине през лето Господне 2006-то ч. 2 (Дни 7-12) (15)
Ком - Емине 1995 г. ч. 2 (дни 11 - 24) (5)
" Голям поход " - ще го бъде ли? (7)
Пътеводител за планината Беласица (1)
Езерата на Пирин (3)
Преходите на ТЕПД "Ореляк" през 2010 г. (1)

RSS 2.0 Feeds
RSS 2.0

До връх Тодорка
пътепис от Пътеписи
публикувано от: nikolay, Николай
дата: 2005-07-11 16:20:09
показвания: 4497

Николай И. Даутов

В началото бе ICQ-то! С Гьоко коментирахме последните прогнози на НИМХ за събота и неделя и се чудехме за Пирин, понеже той направи оферта на Даутов връх и Кончето, където се гласели да ходят събота и неделя с Альоша. Аз се отказах от тази идея, че нямам чувал и не съм за подобен преход. В същото време ми се въртеше идеята за качването на вр. Тодорка.

В събота сътринта свикахме “сената” и след чудене между Тодорка и Вапски ез. се спряхме на първия вариант. За времето, разчитахме на редовното му непознаване през последните дни от хората работещи в разни метеорологични сайтове, поне за югозападна България, където 4 дена поред упорито даваха гръмотевични бури за Гоце Делчев и Сандански, а дейтвителността бе горещи и сухи летни дни! Срещнахме познат, който преди 2 дена ходил на х. Демяница и Рибно Василашко ез., който ни осветли, че имало облаци комари там, думи които ни тласнаха към близката аптека в дирене на подходящи препарати за борба с гадините. Таз си закупи виден продукт на “Джонсън”, а аз се задоволих с български спрей, на който пишеше с големи букви: “Гад трепем всякаква”


На път
На път
В неделя 8:30 ч. бяхме на х. Вихрен и приготвихме багажериите на път! Научихме благата вест, че хижата има нови хижари – белким се промени на добро си казахме и закрачихме към Равнака. Малко преди Жабешко ез. се “съюзихме” с друга група (така и не ги запитах откъде са – по говора им съдя като от шоплука нейде да са), които изникнаха откъм Рибното Бъндеришко ез. На Жабешко ез. се снимахме взаимно, като те веднага атакуваха Премката под в. Малка Тодорка, докато ние подкрепихме набързо скърцащия стомашно-чревен тракт. След още няколко кадъра и ние поехме след тях. Настигнах ги (другата група) горе на портата и чучнах да чакам нашите хора зяпайки 7 броя кози, които лежаха и се озъртаха плахо в снежника под Василашки чукар. По-голямата част от групата също ги видя преди да са хукнали да бягат, като за последните двама остана само една, която се подхлъзна в снега и се изпързаля по ската та трябваше да наваксва после. Красиво е да гледаш тези животинки и да се радваш че ги има!

Тук се сетих за Альоша и Гьоко, ама нямам им телефоните да ги чуя до къде са стигнали. Звъннахме на Краси от телефона на Таз, но от яловата връзка разбрах само че е някъде из Витоша. После от телефона на Йори та се разбрахме да ни прати телефона на Альоша понеже нямал на Гьоко. Хубаво ама тука се разделихме! Йоревия заслиза направо към Тодорини очи, а останалите хукнахме към Малка Тодорка. Краси звъннал на Альош ефенди, понеже не могъл да прати SMS, който звъннал на Йори че тръгнал към Бъндерица, а Йори прати телефона му на Таз. На Малка Тодорка се чухме с Алоша, който спал на Даутово ез. и в момента слизал от Кончето. Вика сам бил, че Гьоко се отказал (в крайна сметка не са се доразбрали се оказа). Там връзката изчезна и не можах да го питам дали ще слиза към Банско да го вземем с нашата кола. Последваха “Средна” Тодорка и после баш връо.


Вихрен и Кутело 1
Вихрен и Кутело 1
Там дебнехме моментите, в които облачните шапки на Вихрен и Кутело се вдигаха за секунди за да снимаме и хайде надолу. Леко се разделихме де! Шофьорът на нашето возило хвана един от улеите на Тодорка посока х. Вихрен, че трябваше да ни чака после на Тодорова орница, другите се върнаха към седлото между Голяма и "Средна" Тодорка, откъдето слязоха към Тодорини очи, а аз по камънака посока Къркъмски чал с надежда слънцето да се покаже и да снимам както си е редно в слънце Къркъмски ез. и Тодорини очи. Очите ги гепих в слънце, но с Къркъмски ез. не стана номера.


Тодорини очи и връх Малка Тодорка
Тодорини очи и връх Малка Тодорка
Пропуснах да кажа, че на "Средна" Тодорка групата фенове, а които се разделихме на портата пак се появи с викове “Атака” та пак побъбрихме.
На Овча поляна бая се нагледах на Къркъмски чал, но клека преди него ме спря в намеренията ми и се запътих към пътеката, където изчаках основната група слизаща през Тодорини очи. Трябва да кажа, че не видях нито Тодорка, нито Василаки докато чаках! Спуснахме се към Горното Василашко, а после към Рибното такова, където Йори ни чакаше. Тука дойде истиското хапване и съзерцаване на гледки към върховете надвесили се върху Василашкия циркус, гребена на Ушиците завършващ с красивите Голяма и Малка Стража, Каймакчал и разбира се Газеите. Около нас са красивите поляни и гората ограждащи Рибното Василашко ез., птици говорещи може би за хората развалящи мира на тяхното царство. Облаци комари нямаше, но отделни изгладнели екземпляри се опитаха да ни направят по някое неприятно кръвопускане. Тука дойде реда за доказване качествата на средствата за защита, които носехме. За радост, те подействаха и се отървахме от набезите на кръвосмучещите гадинки. По едно време валнаха и няколко капки дъжд, които ни секнаха блеенето по околнините и ни накараха да тръгнем. На слизане към х. Демяница броят на комарите увеличи, като върха на сладоледа беше на самата хижа, където отвен откритите части, се наложи да прибегнем до защита и на дрехите, през които те започнаха да хапят. След порядъчна химическа атака се отдадохме на бири и безалкохолни. Дофтаса и една мощна група ингилизи (всъщност не знам дали бяха точно англичани), като млада рижава какичка ме затрупа с думи, от които схванах само, че имала нужди и я препратих към хижаря, който любезно я упъти до мущурака или нужника дето се вика по народно му. Повече моабет направих със “зам.-хижаря”, който се оказа от Неврокопско - с. Брезница.


Малък и Голям Газей
Малък и Голям Газей
От хижата до Тодорова орница почти нищо интересно. Направих последен опит за връзка с Альоша, чиито телефон беше изключен, снимки с камъните в местн. “Главите”, с Юленски скок. Попрочетохме и няколко разказа и интересни факти по табелките монтирани от дирекцията на НП Пирин под наслов “Река демяница разказва”, като не обърнахме внимание на група чичковци, които рано рано бяха заседнали на алкохолна сбирка при една беседка. Набелязахме си и нов маршрут, когато стигнахме до мостчето и пътеката водеща до местн. Юлен, откъдето евентуално да атакуваме Каймакчал и Дисилица при благовремие. Ходенето ни преди две години по Ушиците и Стражите бе успешно, но не успяхме да се метнем и на тези два върха. Тъкмо пристигнахме на финала и ето ти го нашият човек с буса пристига. Брей, викаме си, като да сме се наговорили. Товарихме се доволни и тръгнахме към Банско и Неврокоп.

Повече снимки от прехода можете да видите във фотогалерията До връх Тодорка


публикувано от: Николай
дата: 2005-07-11 16:20:09

Добави коментар
Иконка: смени иконка
Име:
e-mail:
e-mail адресът ви не се показва
Web-сайт:
Коментар:
КОД:
ВНИМАНИЕ!
С цел да се избегнат автоматизирани съобщения въведете в полето горе числото: 987
Туристическо, екологично и природозащитно дружество "ОРЕЛЯК", Гоце Делчев, 2004-2017

Всички права запазени. Никаква част от материалите и снимките по този сайт
не може да бъде копирана и използвана без изричното съгласие на ТЕПД "Ореляк".
За повече информация и допитвания по въпроса, се свържете с нас на адрес: oreliak@gbg.bg
e-mail: oreliak@gbg.bg