Начало Новини Фотогалерии Карта на сайта За нас Членове Връзки Пишете ни  

Подбрано за Вас:

Екология: 5 материала Екология (5)
Любопитно планините: 0 материала Любопитно планините
Пирин: 6 материала Пирин (6)
Рила: 2 материала Рила (2)
Стара планина: 1 материала Стара планина (1)
Пътеписи: 24 материала Пътеписи (24)
търсене в сайта:
 
Ново:

Абонамент за в-к "Ехо"
Нова книга - географски и етимологичен речник на Пирин
Преходите на ТЕПД "Ореляк" през 2011 г.
Пътеводител за планината Беласица
ТЕПД "Ореляк" подкрепи издаването на нова книга за община Гоце Делчев

Последни коментари:

Конете на Демяница (7)
Нова книга - географски и етимологичен речник на Пирин (1)
Неделен фоторазказ от Пирин (5)
Митове и реалност за големите ски курорти в България, зимна олимпиада София 2014 , Банско и Супер Боровец (5)
Ком - Емине през лето Господне 2006-то ч. 2 (Дни 7-12) (15)
Ком - Емине 1995 г. ч. 2 (дни 11 - 24) (5)
" Голям поход " - ще го бъде ли? (7)
Пътеводител за планината Беласица (1)
Езерата на Пирин (3)
Преходите на ТЕПД "Ореляк" през 2010 г. (1)

RSS 2.0 Feeds
RSS 2.0

Да не забравим залесяването
мнение от Екология
дата: 2005-06-28 10:48:57
показвания: 3310

д-р Димитър Фидошев
След като се направи пътя за КПП Илинден, все повече граждани от района и страната от любопитство пътуват в това направление, въпреки ограниченията на Гранична полиция. Районът е интересен и се открояват чудни гледки към долината на река Места, склоновете на Южен Пирин, Славянка (Али ботуш), Стъргач и Родопите. С откриването на този българо-гръцки граничен пункт ще се увеличи и потока от чужди пътници и туристи. Какво прави впечатление обаче след село Садово? Голите баири, пороища, дерето, сипеи с камъни и тук таме изхвърлени домашни отпадъци. Всичко това контрастира на хубавата запазена борова гора около КПП-то. Явно в недалечното минало и по тези голи баири е имало гора, но безмилостната сеч я е превърнала в гола пустош. Козите и овцете са подпомогнали в лошия смисъл на думата този процес, за да останат тук таме само малки шубраци. Според възрастни хора от с. Садово през 50-60-те години на миналия век, в този район се е провела така наречената „санитарна сеч”, за да може по-лесно да се откриват и залавят дръзналите да преминат Българо-гръцката граница граждани или както ги наричали по онова време „диверсанти” или „изменници на родината”. Но нещата са вече коренно променени и живеем при съвсем друга политическа обстановка в страната и на Балканите.

Нищо не пречи в този район да се засадят дървесни видове и в недалечно бъдеще да израсне една смесена гора за чудо и приказ! Ясно е, че в района има и много частни вили, но те са съвсем малко в сравнение с голите безстопанствени терени. Целта на залесяването е да се намали повърхностния воден поток, да се подобрят ландшафтът и условията за туристически отдих, както и да се спрат ерозийните процеси. Ще се разшири и пчелната паша, ще се създаде възможност за размножаване на дивеч, производство на дървесина, събиране на диви плодове и гъби. Да не говорим, че зелената природа ни обновява не само с чистия въздух, но и ни освежава със зеления си цвят, който действа на зрението като мехлем, а и с неразгаданото до сега от учените позитивно излъчване. Затова е необходимо да се изготви лесоустройствен план от лесничейството в Гоце Делчев или общината на гр. Хаджидимово и да се кандидатства пред съответните институции за средства за реализирането му. Още повече, че такива проекти се финансират и от фондове на ЕС, а защо не и като българо-гръцки проект. Явно е необходима инициатива и от къде ще дойде, това трябва да решат местните държавни и общински власти. Вярвам, че и населението под формата на Седмици на гората, също ще се включи в такава инициатива. На първо време може да се направи така нареченото украсно залесяване покрай пътя с подходящи площадки за спиране за краткотраен отдих и хранене. В това отношение районът има традиции, тъй като в годините израснаха истински майстори-художници на зелената палитра и строители на чешми със студена вода. Един от тях е инж. Иван Радойков, дългогодишен директор на Горско стопанство гр. Гоце Делчев и републикански първенец по залесяване. Неговият опит и знания вярвам, че ще бъдат от полза при изготвяне на лесоустройствения план, за да се кандидатства за реализирането му. Неговите залесявания са истински живи картини в Неврокопско. Зашото дните си минават и остава това, което сме създали, в случая залесили. И една нашенска особеност - българските гори са унищожени не само заради дървесината, а и от пашата.

Безразборната „свободна” паша е решаващ фактор за състоянието на горите в България. Така е било, така е и сега, затова трябва да се вземат мерки и в това отношение. Само така можем да се надяваме, че след години по тези места няма да има само келяви шубраци, а млада хубава гора с различни дървесни видове, с беседки, чешмички, кошчета за отпадъци, табелки... Нали мисията на човек е да твори, а не да руши!
__________________________________________________
Статията "Да не забравим залесяването" излезе във вестник "Хроника" гр. Гоце Делчев, бр.180, стр.3 от 15-21.06.2005 г.
По наша молба я публикуваме в сайта ни с разрешението на нейния автор, д-р Димитър Фидошев, за което му изказваме сърдечна благодарност. По негови думи повече от 15 години в района не е правено залесяване, на което заслужава да обърнем сериозно внимание.

дата: 2005-06-28 10:48:57

Коментари

#1
Ралица Петрова
2005-10-05 00:33:47

Статията е много добра, има силни пунктове, но за непознавача не става ясно по какъв точно начин са навредили домашните животни на горите. Какъв е техният " принос " ? Ще съм Ви благодарна, ако ми отговорите.


#2
Николай
2005-10-05 10:27:17
oreliak.e-psylon.net

Здравейте Ралица,

Ще попитам автора, точно какво е имал в предвид, когато е писал за домашните животни и ако е нещо по-различно от това, което сега ще напиша, се ангажирам да публикувам и неговоро мнение.

Предполагам е имал предвид следното: Домашните животни, най-вече козите за изкарвани на паша в сечищата, където естествено първо се появяват вторични тревни видове. С времето гората има потенциал да се самовъзстанови, като се развива издънкова гора. В района, за който се говори в статията първичната гора е дъбова (в момента не мога да кажа точно, от кои видове дъб), която се възстановява доста трудно. Личните ми наблюдения са, че дъбът има трудности в първите 5-6 години, и ако до тогава не закелявее става нормално развито дърво. Точно тук е ролята на козите. По склоновете около КПП Илинден е доста засушливо и единствената свежа паша за дърветата и храстите. Овцете избират само трева, но козите са всеядни. Освен листата на храстите и дърветата те ядат и едногодишните клонки, а зимата унищожават другодишни, а като приключат с тях започват да ядат кората. Гледката е доста неприятна, когато човек види младо дърво останало без кора - все едно човек с нож я е одялал. Оттам и пречката за възстановяването на гората. Има огромни площи в Гоцеделчевско, където поради тази причина има само келява гора, която прилича по-скоро на храсталак, а единствения вид който успява да си намери място там става хвойната, която се появява вторично и има защитен механизъм - бодливите си и твърди листа.

Надявам се отговорът ми да ви е задоволил. С най-голямо удоволствие ще отговорим и на други ваши питания.


#3
MARIO IVANOV
2006-05-17 11:47:59

po -krasivo ot nasite planini nqme,niide po sveta



Добави коментар
Иконка: смени иконка
Име:
e-mail:
e-mail адресът ви не се показва
Web-сайт:
Коментар:
КОД:
ВНИМАНИЕ!
С цел да се избегнат автоматизирани съобщения въведете в полето горе числото: 194
Туристическо, екологично и природозащитно дружество "ОРЕЛЯК", Гоце Делчев, 2004-2017

Всички права запазени. Никаква част от материалите и снимките по този сайт
не може да бъде копирана и използвана без изричното съгласие на ТЕПД "Ореляк".
За повече информация и допитвания по въпроса, се свържете с нас на адрес: oreliak@gbg.bg
e-mail: oreliak@gbg.bg